Кодът на Луцифер [bg]

Засега държеше пистолета си в кобура отзад на кръста. Бръкна в джоба на палтото си и извади черна кожена палка, пълна с олово. Баща й я беше научил как да си служи с нея, когато тя беше още на десет години.

— Знае, че си там — предупреди я Севки.

Клийна не му отговори. Ако мъжът не знаеше къде е, щеше да е глупак. Въпреки това не можеше да очаква това, което тя се канеше да направи. Той щеше да разчита на пистолета и ръста си и щеше да отхвърли всяка вероятност тя да го надвие.

Чу го отвън, пред вратата. Почти не вдигаше шум, но подметките му жулнаха пода и тя го чу как издиша. В коридора разговорите между студентите изведнъж затихнаха.

Мъжът предпазливо надникна през вратата. Щом влезе в стаята, Клийна затръшна вратата с всичка сила и тя се удари в кубинката, с която се беше опитал да я препречи.

Клийна бързо стовари палката в матираното стъкло и го разби. Остри като бръснач парченца се посипаха върху мъжа и той инстинктивно вдигна ръце, за да предпази лицето си. Преди да разбере какво става, Клийна се пресегна през празната рамка на вратата и го цапардоса с палката.

Замахна яростно, с всички сили, удари го с цялата си бързина, и то достатъчно силни, за да го нарани, без да го убие. С първия удар му счупи китката, изби пистолета от пръстите му и го запрати на пода. Удари го още четири пъти, като се целеше в главата. Лицето му се покри с кръв и той се свлече на земята. Тя го удари още веднъж по тила и той изпадна в несвяст.

Като дишаше на пресекулки от прилива на адреналин и физическото усилие, Клийна се изправи над противника си.

— Добре ли си? — попита Севки. Не във всички стаи имаше охранителни камери.

— Добре съм. — Тя напъха палката в джоба си и изтри кръвта на мъжа от лицето си. Коленичи бързо и претърси джобовете му. — Къде е другият?

— Оглежда втория етаж. Ще ограбваш ли този?

Клийна откри портфейла и паспорта му и ги напъха в джоба на палтото си.

— Взех му документите. Може да помогнат да разбера кои са тези хора.

— Най-добре се разкарай оттам.

Клийна се отправи към кабинета на жената в края на коридора и попита Севки:

— На някоя от камерите ти вижда ли се теренът около сградата.

— Да.

— Виж има ли и други навън. Тези момчета не са дошли сами.

Севки изруга.

— Трябва да съм муха, за да държа под око всичко.

Клийна спря пред вратата на кабинета. Отвътре се чуваха гласове, но бяха прекалено тихи, за да разбере нещо.