Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Всички използваме онова, което смятаме за най-добро – каза Никълъс. Флиртовете и шегите нямаше да мотивират Марго, усещаше той. Пиенето може би щеше да се окаже такъв стимул, помисли си кисело. – Накрая ще проведем състезание – добави той. – Тогава ще преценим чии методи са по-добри.

Стори му се, че Марго се усмихва, и разбра, че тя иска да бъде победител.

Продължаваше да се катери и да слиза от стълбата, но той видя, че по ръцете й започват да излизат мехури. Дори не беше трепнала, но забави темпото, а Никълъс се намръщи – щеше да побеснее, ако й кажеше да спре.

Следващия път, когато слезе, той каза:

— Когато бях дванайсетгодишен, трябваше да се придвижвам с ръце по въжен мост толкова дълго, че кожата на ръцете ми се обели. Една много мъдра жена ми каза, че алое вера е нещото, което ще ми помогне. В женския лагер има алое вера.

Уверил се бе, че са се запасили с него след първите тренировки, когато същото се случи и с останалите „Джо“.

— По-късно ще отида в женския лагер – отговори кратко Марго, но увеличи темпото и Никълъс разбра, че тя е един от най-добрите агенти, които някога е имал щастието да обучава.

По-късно, когато засичаха времето, Марго спечели. Ако това беше истинска операция, щяха да дебаркират за по-малко от три минути.

О’Фарел изръмжа и след това поздрави Марго:

— Ще те черпя едно в кръчмата.

— Не съм утешителната ти награда – отвърна тя, преди да се отдалечи, все още уверено изправена, с омагьосваща външност, независимо от факта, че сигурно бе изтощена и ръцете й вероятно зверски я боляха.

— Благодаря на бога, че е на наша страна – каза Никълъс.

— Благодаря на бога, че е твоя, а не моя – отвърна О’Фарел. – Ако попаднеш в капан, обзалагам се, че ще те хвърли от самолета право в ръцете на германците, а след това ще отлети, без да помисли за друг.

Обаче Никълъс не му повярва.

Невъзможно бе при тези обстоятелства да не се сближиш с онзи, когото обучаваш. Така че между него и Марго възникна някаква странна връзка, при която те разговаряха малко, но имаха силна интуиция един за друг и работеха добре заедно.

Отначало Марго бе изпратена във Франция като куриер, но когато от УСО откриха, че има специална дарба да събира информация, решиха да я използват. Това означаваше, че тя летеше дотам и обратно по-често от повечето агенти на УСО и за нея не бе безопасно да предава по радиото всичко, което научаваше от оберфюрера. Щом установиха това, от УСО посъветваха Никълъс и Марго да се престорят на сгодени. Това им позволяваше да работят и да тренират заедно в тясна близост и да държат всички, извън тесния кръг на хората от Ескадрила 161 и УСО, в неведение относно дейността на Марго. Никълъс бе свикнал да пази тайни – никой нямаше право да знае и какви задачи изпълнява Ескадрила 161 – затова смяташе, че още едно ниво на секретност е без значение.

По онова време УСО проведе разговор с Никълъс относно неговите „нужди“ и той едва не се разсмя. Нямаше да може открито да ухажва друга жена, щом се предполагаше, че е сгоден за Марго, казаха те. Той й разказа по-късно за това – естествено, никой не бе обсъждал с нея нейните „нужди“ – и тя се засмя, като каза, че не възнамерява да бъде целомъдрена през цялото време, докато трае войната, но ще бъде дискретна.