Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Но изведнъж скардинът се подвоуми. Няколко джуджета се загледаха зад нея. Тя усети енергийна вълна, която изпълни залата и се изплаши, че сега към скардините ще се присъедини и кървавият елф. Но джуджетата се разпръснаха, забравяйки за нея, сякаш не беше нищо съществено. Дори тези на тавана пропълзяха обратно в дупките си, отнасяйки със себе си мрежите си. Тя се обърна… и видя не Зендарин, а чудовищния магоубиец.
Верееса и Гренда се побутнаха с лакти, докато скардинът наблюдаваше пленените си братовчеди. Те нямаха никаква идея защо са хванати живи, но трябваше да открият начин да се освободят възможно най-бързо. Определено съдбата, която би им отредила господарката на съществата, нямаше да е особено приятна.
— Никой не е виждал Ром — прошепна Гренда. — Той и още петима липсват. За единия знам, че е мъртъв, а някои твърдят, че още двама от тях са били убити навън.
Рейнджърът кимна. И двете жени се опасяваха от най-лошото. Но от значение беше какво можеха да сторят сега и след като Ром го нямаше, джуджетата оставаха под командването на Гренда.
— Вътре сме — каза висшата елфа.
— Щях да се радвам, ако не бяхме затворени като свине, които чакат да бъдат заклани.
И наистина, групата беше изолирана в тесни дупки, изкопани в стената на слабо осветена пещера. Стари, но сигурни железни решетки, набити в скалата, пазеха пленниците. Близо дузина скардини играеха ролята на стражи, под командването на един отегчен драконспон.
Раск се беше постарал пленниците да бъдат внимателно претърсени. Никое от джуджетата Бронзбиърд не се наемаше да се справи с ключалките, още по-малко със стражите след тях. Но Верееса не съжаляваше, че е вътре. Вече беше близо до целта си и се надяваше да е близо и до мястото, където е затворен Крас.
— Прикривайте ме — прошепна тя на Гренда.
Джуджето я послуша и Верееса се присегна към десния си ботуш. Бавно и небрежно напипа малка вдлъбнатина близо до прасеца си…
— Стражите се строяват! — каза Гренда. — Някой идва!
Верееса издърпа ръката си тъкмо преди покрай решетките да премине една сянка. Щом видя чия е, очите й се разшириха.
— Здравей, скъпа братовчедке…
— Зендарин.
Рейнджърът не се хвърли към решетката, с което се надяваше поне малко да разочарова кървавия елф, който без съмнение очакваше подобна реакция.
— Както винаги, спокойният, хитър рейнджър… — присмя й се той. — Все още ли си една от нас? С толкова много човешка поквара в теб, би било изненада…
— Точно този ли, който черпи тъмна магия от демони, ще говори за поквара?
— Неприятно ли ти се струва това? Ние правим повече за Азерот от всички в Алианса! Ние сме най-опасните врагове на Легиона!
Без да става, Верееса поклати глава.
— Вие се превръщате в Легиона, Зендарин… и единствената причина да го правите е гладът ви за магия. Нуждаете се от нея. Без нея ще пресъхнете…
Той се усмихна презрително.
— Не всички имаме източник, от който да черпим всеки ден… и нощ, братовчедке…
— Вече доста дълго време не изпитвам глад, Зендарин… благодарение най-вече на съпруга ми, който е човек. Той направи за мен повече, отколкото някой от вида ми можеше да направи. Децата ми са символ на свободата ми, защото никога не бих позволила да се появят на този свят, ако бях опорочена като теб…
Зендарин се намръщи и щракна с пръсти. До вратата на килията й се появи един скардин. Кървавият елф отвори дланта си. Мигом в нея се материализира жезъл, като този на Ириди.
— Излез, братовчедке — заповяда той, докато скардинът отключваше вратата. — Освен ако не искаш да гледаш как одираме жив един от тези.
Верееса нямаше друг избор, освен да се подчини. Махна с ръка към мълчаливо протестиращата Гренда и излезе от килията. Братовчед й я изгледа от глава до пети.
— Бронята все още ти става. Сигурно много се забавляваш с човешкия си питомец. Браво! Колкото си по-силна, толкова по-добре ще й служиш.
— За какво говориш?
— Тя постоянно има нужда от работна ръка, тук смъртността е висока…
Преди Верееса да успее да отвърне, Зендарин заповяда: