За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Както всичко човешко има край, така и държавата, за която говорим, ще загуби свободата си и ще загине. Рим, Лакедемон, Картаген са загинали по този начин. Тази държава загива тогава, когато законодателната власт се окаже по-разложена от изпълнителната.
Не е моя работа да съдя дали англичаните действително се ползуват от тази свобода, или не. Ще се задоволя само да кажа, че те я установиха чрез своите закони; и повече не се интересувам.
С това аз не възнамерявам нито да унищожавам другите управления, нито да казвам, че тази крайна политическа свобода трябва да служи като укор за тези, у които свободата е умерена. А и как бих могъл да кажа това аз, който смятам, че даже и излишъкът от разум не всякога е желан и че хората почти винаги по-лесно се приспособяват към средата, отколкото към крайностите.
В своята «Океана» Харингтън40 също иска да изясни коя е най-висшата степен на свободата, която устройството на една държава може да донесе. Но би могло да се каже, че той търси тази свобода, след като не я признава, и че строи Халкедон, като има пред погледа си Византия.
Глава VII
За известните ни монархии
Монархиите, които са ни известни, нямат за цел свободата, както монархията, за която току-що говорихме; те се стремят само към славата на гражданите, държавата и господаря. Но от тази слава произтича един дух на свободата, който в тия държави може да създава толкова велики дела и може би да съдействува за щастието на хората толкова, колкото и самата свобода.
Трите власти там са разпределени и обединени не по образеца на това държавно устройство, за което говорихме. Всяка власт е разпределена по особен начин, който повече или по-малко я приближава до политическата свобода; без това приближаване монархията би се изродила в деспотизъм.
Глава VIII
Защо древните не са имали достатъчно ясна представа за монархията
Древните изобщо не са познавали управление, което да се опира на съсловието на благородниците, още по малко управление, основаващо се на законодателен орган, който да е образуван от представители на нацията. Републиките на Гърция и Италия са били градове, всеки от които се е управлявал и е държал гражданите си затворени между своите стени. Преди римляните да погълнат тия републики, царе нямало почти никъде в Италия, Галия, Испания, Германия; всичко това били малки народи и малки републики. Даже Африка била подчинена на една голяма република; Мала Азия била заета от гръцки колонии. Никъде нямало нито градско представителство, нито държавно събрание; трябвало да се иде чак в Персия, за да се види там управление на едно лице.
Наистина съществували федеративни републики; редица градове са изпращали свои представители в общото събрание. Но казвам, монархия, устроена по този образец, нямало.
Ето в какъв план се формират най-напред монархиите, които са ни известни. Германските племена, които завладяват Римската империя, се ползували, както се знае, с голяма свобода. Достатъчно е само да погледнем Тацит — «За нравите на германците», за да се убедим в това. Завоевателите се разпръснали из цялата страна; живеели по селата и много малко от тях в градовете. Докато са били в Германия, целият народ можел да идва на общо събрание. След като се разпръснали по завоюваните територии, това вече било невъзможно. Но тъй като народът трябвало да обсъжда делата си, както правел това преди завоеванието, започнал да се съвещава чрез представители. Ето зародишът на готското41 управление у нашите прадеди. В началото то представлявало смесица от аристокрация и монархия. И съществувало това неудобство, че народът от низините бил роб. Все пак обаче това било добро управление, което съдържало в себе си възможността да стане още по-добро. Установен бил обичай да се дават грамоти за освобождаване от робство; и скоро гражданската свобода на народа, прерогативите на благородничеството и духовенството, властта на кралете били така добре съгласувани, че аз не вярвам да е имало някога на земята управление така уравновесено, както това, разпространило се из Европа по времето, когато съществувало. И е удивително това, че самото разложение сред управлението на един народ-завоевател породило най-доброто управление, което хората можели да си представят.
Глава IX
Аристотеловият начин на мислене
Ясно се вижда как Аристотел изпитва затруднение, когато говори за монархията. Той установява пет вида монархии и ги различава не по форма на държавно устройство, а по случайни признаци, каквито са добродетелите или пороците на господаря; или по външни белези, като например заграбване или унаследяване на тираническото управление.