Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Мамка му. Ана щеше да го убие, ако оцелееше след срещата със Свраката.
— Бих предположил, че е грешка от неопитност, но това не е първото ви посещение във Венция, нали така, Ваше Величество? — Серин пое чаша кафе от едно от момичетата на Марисол. — Държите се доста свободно като за първо посещение.
Арен вдигна чашата си с кафе и изгледа шпионина.
— Винаги съм харесвал Венция. Пълно е с привлекателни жени.
Серин изпръхтя весело.
— Мислех, че след сватбата тези дни са останали в миналото.
— Щяха, ако не ми бяхте пратили такава проклета жена.
Кафето в чашата на Серин затрепери и дребният мъж постави чашата на масата, за да скрие реакцията си. Изглежда, Лара не бе спазила плана на Серин за прелъстяване. Което вероятно беше добра новина, защото Арен подозираше, че двамата със Серин имат доста различен вкус за жени.
— Бихме могли да ви изпратим друга… Може би жена с по-благ, по-сговорчив характер. — Серин стрелна с поглед Марисол. — Виждам, че имате слабост към русокосите. Веднага се сещам за подходяща принцеса. Тя бе първият ми избор, но съдбата се обърна срещу мен. Изглежда, и срещу двама ни.
У Арен припламна любопитство — все още не знаеше как и защо Лара е била избрана за негова невяста, — но то бързо бе заменено от тревога за приятелката му. Серин го бе свързал с Марисол. Това я излагаше на опасност.
— Изкусително. За съжаление, у нас на подобни неща не се гледа с добро око. Ще се наложи да се задоволя с жената, която ми пратихте.
— Като споменахме Лара, как е тя? Доста време мина, откакто последно получихме новини от нея и баща й… се притеснява.
Колелцата в главата на Арен се завъртяха с бясна скорост. Ако стоманата не е била разтоварена до тази сутрин, не беше изключено Свраката да ги е открил едва преди няколко часа, които Лара бе прекарала в безсъзнание в леглото на горния етаж. От друга страна, въпросът можеше да е трик за отклоняване на вниманието, докато маридринийците хванат принцесата.
— Добре е.
— Баща и би искал да получи някакво доказателство за това.
— Когато се прибера, ще й предам да му пише. Но трябва да ви предупредя, че Лара не е… най-покорната съпруга. По-вероятно е да ми каже да си завра листа и писалката в задника.
Серин свъси вежди.
— Може би няма да е лошо да й напомните за бащината й загриженост.
Арен опря лакти на масата.
— Да престанем с глупостите, Сврако. И двамата знаем, че господарят ти изобщо не се вълнува от здравето на дъщеря си. Получи каквото желаеше, а именно необложена стомана и оръжия. Какво друго искаш?
Серин махна с ръка, сякаш за да разсее напрежението, и му се усмихна разкаяно.
— Сам разбирате, че добрият тон трябва да се спазва. Честно казано, ако искате, можете да прережете гърлото на малката кучка и на господаря ми няма да му мигне окото. Единственото му притеснение е вашата лоялност към съюза между кралствата ни.
— Той получи стоманата си, както пишеше в договора. Какво друго смята, че заслужава?
Серин кимна замислено.
— Вярно е, че спазихте условията на договора, както и ние. Аз говоря по-скоро за неговия дух. В договора става дума за мир между Итикана и Маридрина, но вие продължавате да посрещате и да търгувате с най-големия ни враг на пазара в Южен пост и му позволявате да купува стоките, от които Маридрина отчаяно се нуждае. Владетелят ми моли да преосмислите тази политика.
— Искате да скъсам отношения с Валкота, така ли?
Да скъса връзките с кралството, което всяка година допринасяше за една трета от приходите от моста? Валкота не беше съюзник на Итикана, но не беше и враг, за разлика от Маридрина в миналото. Ако обаче Арен угодеше на Серин…
— Нямам интерес от конфликт между Итикана и Валкота.
— Моят владетел не иска конфликт. — Серин плъзна един украсен с печат сребърен цилиндър по масата. Печатът бе в маридринийско синьо. — Той просто моли да спрете да ги снабдявате със стоки за войната им срещу нас.
— Тогава те ще отвърнат на удара и войната ще се озове на моя праг, независимо дали я искам, или не.
— Може би. — Серин отпи глътка кафе. — Но ако Валкота атакува Итикана, бъдете сигурни, че Маридрина ще отвърне на този удар с десетократно по-голяма мощ. Не сме благосклонни към онези, които нападат нашите приятели и съюзници.
Думите изразяваха подкрепа, но Арен усети скритата заплаха в тях. „Прави каквото казва господарят ми, или ще си носиш последствията.“
— Помислете, Ваше Величество. — Серин стана. — Господарят ми ще очаква писмения ви отговор относно лоялността ви към нашата дружба. — Тънката усмивка се върна. — Желая ви безопасно завръщане у дома и моля, предайте поздравите ми на Лара.
Без повече приказки началникът на шпионите в Маридрина излезе от кръчмата и вратата се затръшна след него. Арен взе сребърния цилиндър със съобщението и набързо прегледа съдържанието, преди да го пъхне в чантата до краката си. После погледът му срещна този на Джор.
Време беше да тръгват.
30. ЛАРА
ЛАРА СЕ СЪБУДИ МАЛКО ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ.
Беше завита с одеяло до брадичката, а на нощното шкафче стоеше пълна чаша с вода. Главата й пулсираше от най-жестокото главоболие в живота й.
Тя се претърколи със стон и заби лице във възглавницата. Събитията от предишната нощ бяха мъгляви, но помнеше достатъчно, за да се изчерви, когато се сети как Арен я беше хванал, преди да е паднала по лице. Как се беше сгушила в прегръдките му, докато я носеше по стълбата. Това, което беше казала. Онова, което бе казал той.
Лара седна в леглото и огледа момчешките дрехи, с които бе спала. Ботушите, сложени до леглото, бяха единственото, което Арен бе свалил от нея, след като беше потънала в сън. Ножовете.
Тя се заоглежда трескаво, хвърли възглавницата на пода и в следващия миг сърцето й успокои ритъма си, а на устните й изплува лека усмивка — ножовете си бяха на мястото. Арен явно бе научил повече за навиците й, отколкото бе забелязала.
Тя взе чашата с вода и разтвори капаците на прозорците. Огледа се — небето бе ясно и духаше лек бриз, който люлееше прането, наредено по простирите над улиците между сградите. Днес можеха да се приберат у дома.
У дома. Тя тръсна глава и пресуши чашата на няколко големи глътки, след което си обу ботушите. В стаята нямаше мръсотия, затова използва сажди от лампата, за да завърши дегизировката си, прибра малкото си вещи в торбата и излезе в коридора.
Там я чакаше половината почетна стража на Арен.