Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Сякаш товар се бе вдигнал от плещите му. Идването във Венция винаги беше рисковано, а с Лара рисковете бяха несравнимо по-големи. Обаче се оказа, че си е заслужавало. Заслужаваше си тя да съзре истината за положението в Маридрина със собствените си очи и да я чуе със собствените си уши. Заслужаваше си тя да разбере, че баща й, а не Итикана, потиска сънародниците й. Заслужаваше си да види как разумът й се прочиства от всички глупости, с които й бяха пълнили главата години наред.
Всичко това си беше струвало риска тя да се обърне срещу него и да разкрие на баща си тайните, които бе научила в Итикана. Беше си струвало онези мъчителни секунди, през които Арен бе решил, че ще се наложи да я спре.
Беше си струвало и момента, в който Арен се беше уверил, че дори Лара да не е отдала верността си на Итикана, то със сигурност я бе оттеглила от Маридрина.
В мига, в който я бе видял да се налива с уиски на бара, сякаш животът й зависеше от това, той бе разбрал, че е взела решение. Арен познаваше жена си достатъчно добре, за да долови кога е бясна. Долавяше кога кипи вътрешно и как това караше околните да я заобикалят от разстояние, независимо дали го осъзнаваха, или не. Снощи тя бе вбесена до крайна степен. Но за пръв път причината не беше той. Напротив, когато се беше обърнала и го бе видяла, гневът й бе заменен от съвсем различна емоция. Емоция, която той отчаяно се бе надявал да прочете в очите й от толкова отдавна, че се срамуваше да си признае.
Долу в кръчмата Джор седеше на една маса с Горик, но Арен само им кимна и се настани в ъгъла, за да гледа влизащите и излизащите клиенти, докато отпиваше от кафето, което Марисол му сервира. Бившата му любовница беше толкова заета с поръчки, че успя само да го стисне леко по рамото, минавайки покрай него.
Кръчмата се пълнеше с пътуващи търговци. Някои от тях бяха с блеснали очи, предвкусващи парите, които щяха да спечелят, щом пазарът отвореше. Други примигваха с мътни погледи и позеленели лица след разюздана нощ из града, будни само защото се страхуваха от гнева на господарите си.
Арен споделяше доста повече общи черти с втората група. Откакто бе станал на петнайсет, редовно пътуваше извън Итикана.
На пръв поглед го правеше с цел да шпионира. Да изучи начина на живот в престорените съюзници на Итикана и враговете й. Ала нямаше как да отрече, че е използвал тези пътувания и за да се разнообрази за малко от товара, който вървеше с титлата му. Венция открай време му беше любима — беше изчакал утихването на не един и два тайфуна тук в пиене, игра на комар и веселби в една или друга кръчма, най-често в компанията на някое местно момиче, което да му топли леглото. Никой не подозираше, че не е просто син на успял търговец.
Макар кралство Маридрина да беше трън в задника на Итикана, маридринийците бяха приятели на Арен, а това предизвикваше известен вътрешен конфликт. От него се очакваше да не ги харесва, но той ги харесваше. Харесваше му как се пазарят и спорят и за най-малката дреболия, харесваха му смелостта и безразсъдността им — дори най-страхливият маридриниец бе готов да се хвърли в бой, за да защити честта на приятел. Харесваше му как пеят и се смеят, как живеят, до един преливащи от амбиции за по-добър живот.
Венция пък беше прелестен град, изграден на хълм, пълен с белосани къщи със сини покриви, които сякаш сияеха винаги когато ги погледнеше откъм морето, с улици, по които се разхождаха тълпи от хора, стекли се тук от всички краища на света, от север и юг. Истински метрополис, въпреки владетеля си, който управляваше с железен юмрук и използваше данъците, за да граби от поданиците си.
Не, ако Маридрина се сдобиеше с нов владетел и Арен не беше крал на собствената си страна, той с радост би се преместил във Венция. Понякога се чудеше дали това не е и един от страховете на членовете на съвета му, ако отвореха границите на Итикана и позволяха на хората да пътуват — че ще видят колко лесно се живее другаде, и ще откажат да се върнат. Че Итикана няма да бъде завладяна, а бавно ще загине.
Само дето той не мислеше, че ще стане така. Имаше нещо в дивата тръпка на живота в Итикана, което проникваше право в душите на хората, родени там — кралството и поданиците му никога нямаше да се разделят доброволно.
Една сянка падна върху масата и прекъсна мислите на Арен.
— Добро утро, Ваше Величество — каза носов глас. — Надявам се да ми простите, че прекъсвам закуската Ви.
Вилицата на Арен трепна на път към устата и му се наложи да се насили да преглътне хапката бъркани яйца. После вдигна глава.
— Много неща са ме наричали в тази кръчма, но не и Величество.
Свраката сви устни в тънка усмивка и седна срещу Арен.
— Уважавам играта колкото и всеки друг играч, Ваше Величество, но може би няма да е лошо да спрем с преструвките, че сте някой друг, а не кралят на Итикана. — Усмивката му се разшири. — Да си спестим малко време.
Арен сложи вилицата в чинията и се облегна назад. С крайчеца на окото си забеляза Джор и Горик да вдигат глави — лицето на Серин им беше много добре познато. И двамата обаче бяха виждали началника на шпионите в Маридрина само отдалеч, защото никога досега не се беше случвало някой да ги познае.
Всеки итикански шпионин бе наясно, че ако го хванат на вражеска територия, трябва да отнеме живота си със собствения си меч, преди да разкрие тайните на кралството. Арен не се съмняваше, че всички, които го придружаваха в момента, ще постъпят именно така, ако се наложи. Може би с изключение на жената на горния етаж.
— Белегът на ръката ви издаде. — Серин кимна към лявата ръка на Арен, опряна на масата — на опакото на дланта ясно си личеше белият полумесец на стара рана. — Когато се срещате с чужденци, освен маската винаги носите и ръкавици. Но не и на сватбата Ви, на която аз, разбира се, присъствах. Каква драматична церемония беше.
Горик се изправи и се прозя, след което се отправи с небрежна походка към бара, уж за да пофлиртува с Марисол. Приятелката му се усмихна и после се засмя, докато бършеше една чаша, но миг по-късно се скри зад бара. Несъмнено за да намери Тарин, която да се погрижи за Лара.
Ако това изобщо беше възможно.
Боже, каква глупава грешка бе да свали гарда. Да повярва, че всичко е приключило предишната нощ, след като Лара не беше влязла в двореца. Това спокойно можеше да се окаже трик и в момента маридринийската му съпруга да разказва всичко, научено в Итикана, на лакеите на баща си.
— Не е обичайно за итиканците да допускат грешки. — Серин вдигна ръка, за да привлече вниманието на една сервитьорка. — Ние, естествено, подозирахме, че ни посещавате от време на време, но никога досега не сме ви виждали така открито да обявявате пристигането си.
Арен вдигна вежди.
— Заради стоманата е. Този товар е бил маркиран в Северен пост за транспорт през моста преди година, но пристигна във Венция едва вчера и бе разтоварен чак тази сутрин. При това от кораб, твърдящ, че идва от Харендел, а не от ферибота от Южен пост.