Кралят на моста

Арен спря в края на мостика, но преди това бутна Лара напред.

— Нищо работа. Тъкмо ще държи валкотанците далеч от мен.

— Лудост — изръмжа началникът. — Ще ти запазя мястото.

— Ще се приберем преди обяд. Ще ме черпиш едно-две, като се видим пак.

— По-скоро ще пия в твоя памет.

Смехът на Арен секна като прерязан. Лара настръхна и се извърна от изток, където се събираха черни облаци. Видя Серин да стои на няколко крачки зад началника на пристанището, скръстил ръце зад гърба си. Стоеше и ги гледаше.

Корабът се разклати от една вълна и Лара залитна. Раменете й се удариха в гърдите на Арен и той инстинктивно уви ръка около тялото й и я притисна към себе си.

Очите на Серин се разшириха.

— Тръгвай — прошепна тя, щом видя изписалото се на лицето му изражение — беше я познал.

Присъствието й в Маридрина означаваше, че е научила истината, и той го бе разбрал. Беше разбрал, че гамбитът, който баща й бе разигравал в продължение на петнайсет години, се е провалил преждевременно. Беше осъзнал и че ако Лара напусне това пристанище, заедно с нея ще изчезне всяка възможност баща й да завладее моста.

— Тръгвай!

— Вдигайте платната! — изрева Арен.

Итиканците се разбързаха и след миг корабът вече се отдалечаваше от кея, а мостикът цопна във водата. Арен се втурна към носа, повлякъл Лара със себе си, и крещеше заповеди, докато на пристанището се изсипваха войници.

— Побързайте! — Пространството между кораба и кея се увеличаваше, но не достатъчно бързо. — Арен, не мога да допусна да ме хванат жива. — Лара извади един нож от ботуша си. — Ще ме принудят да говоря.

Той видя ножа и разбра какво смята да направи тя.

— Прибери го, Лара! Няма да допусна да те хванат.

— Но…

Той дръпна украсеното със скъпоценности оръжие от ръката й и го метна през борда. Ножът се запремята във въздуха и падна на кея. Който вече се пълнеше с тичащи войници — тези най-отпред се готвеха да скочат към кораба.

— Хайде, ветре! — извика Арен. — Не спирай да духаш точно сега.

Сякаш в отговор на призива на господаря си вятърът задуха от изток и опъна платната. Корабът се стрелна напред точно когато трима войници скочиха от кея, размахали ръце, и паднаха във водата, вместо да се приземят на палубата.

Корабът се блъсна в друг с трясък, а чуждият екипаж се разкрещя и заруга, докато бордът му се триеше в този на излизащия съд. Последва още един сблъсък, сетне трети, докато Арен използваше силата на вятъра, за да си проправи път към открито море.

Войниците се разбягаха във всички посоки — някои скочиха на близките кораби, за да стигнат до целта си, но бяха прекалено бавни. Не след дълго всички кораби на пристанището гъмжаха от войници, готови да се впуснат в гонитба.

— Можеш ли да им избягаш? — попита Лара.

Арен кимна, без да отклонява поглед от пътя, по който лъкатушеше из препълненото пристанище.

+

В града тревожно забиха камбани.

— Мамка му! — извика Арен. — Трябва да минем вълнолома, преди да вдигнат веригата.

Погледът на Лара прескочи към двете кули, стърчащи в пролуката между двете половини на вълнолома, и към тежката стоманена верига, която вече се издигаше над водата.

— Пълен напред!

На палубата се възцари организиран хаос — итиканците задърпаха въжетата и белите платна се разпериха към небето. Корабът литна по вълните към пролуката във вълнолома, но веригата се вдигаше твърде бързо. Дори да успееха да минат, тя щеше да откъсне витлото им и маридринийският флот щеше да ги хване безпроблемно.

— Не можем да влезем в прохода при тази скорост — провикна се Джор. — Ще ни изхвърли на скалите.

— Вдигни платната — нареди Арен. — Всичките.

Лара се вкопчи в парапета. Вятърът развяваше косата й със скоростта на кораба. Само че израженията на екипажа й казваха, че не се движат достатъчно бързо. Че са се насочили към катастрофа, която щеше да завърши или с удавянето на всички тях, или със залавянето им, което също би било смъртна присъда.

И тя нямаше какво да направи, за да ги спаси. Дори ако скочеше през борда, корабът щеше да попадне в капан. Серин и баща и никога нямаше да ги пуснат.

Тя удари с юмрук по парапета и изръмжа от ярост, обхваната от отчаяние. Въпреки всичко баща й щеше да победи.