Вещерите от Сарамир

Императрицата Анаис ту Еринима обикаляше из коридорите на Императорската цитадела, обхваната от лошо настроение. Едва й бе останало време да си вземе вана след този тежък ден, изпълнен с безброй срещи, спорове и доклади, преди да получи известието, че Баракс Мос, баща на съпруга й и предводител на рода Батик, е пристигнал с важно съобщение за нея. Би заставила всеки друг да чака — може би само с изключение на Баракс Зан, — ала Мос имаше твърде голямо значение, за да си позволи дори и най-малкия риск да го оскърби. Батик бе най-силният съюзник, който имаше, и тя се нуждаеше от всичко, което бе в състояние да й предложи той.

Маршрутът й я отведе до периферията на Цитаделата, където изваяни арки надвисваха над меката нощ, простряла се над града. Нерин надничаше зад величествената си сестра Аурус, бледозелено мехурче в края на седефения петнист диск, сияещ в цялата си големина сред отрупаното със звезди небе. Долу градът представляваше мрежа от светлинки на фенери, излъчващи измамна тишина и спокойствие. В подобна нощ не искаше нищо повече от това да се отпусне на терасата си и да отпива бавни глътки вино, докато грижите от последните седмици постепенно се свличат от нея; ала по всичко изглеждаше, че май нямаше да стане така.

Всеки ден беше като този. Не й оставаше и един миг през деня, в който да обърне внимание на себе си, а и нощите й вече не бяха неприкосновени. Всяко утро носеше нов проблем — избухваше протестна демонстрация, прочутият агитатор Ангър ту Торик предизвикваше размирици сред народа й, някой благородник молеше за услуга или отправяше неясни заплахи, някой съюз се разтрогваше, възникваше подозрение за измама, някоя непредвидена среща, разжалване, оброк… Всичко беше важно сега, на всичко трябваше да обърне внимание. Бе раздвижила духовете из цял Сарамир, за добро или за зло. Беше заобиколена от врагове, но само малцина от тях имаха смелостта да го покажат.

Единственият позитивен аспект на целия този хаос бе доста изненадващ. Отношенията със съпруга й се бяха подобрили до известна степен; всъщност част от умората й се дължеше на обстоятелството, че изливаше всичките си негативни емоции върху него в своето ложе — бурно, ненаситно и всяка нощ. С всички грижи за империята, на които просто не можеше да не обърне внимание, и всеки ден, който беше все по-напрегнат и трескав от предишния, нуждата й от отдушник растеше непрекъснато. Дурун й пасваше много добре, а това не можеше да се каже за повечето мъже. И макар че едва ли се харесваха, съпругът й поне престана да се държи толкова враждебно към нея и Анаис забеляза, че престана да си търси извинения да отсъства от Цитаделата, за да може да е в спалнята й, когато и тя е там.