Вещерите от Сарамир

Обърна се тъкмо когато жената се появи под свода, връщайки се след утоляването на нощните нужди, накарали я да стане. Носеше обикновена сива нощница, черната й коса бе разрошена, а очите й се затваряха за сън. След като видя надвесената над любовника си непозната, тя изведнъж се вцепени; ала в следващия момент изпищя.

Натрапницата реагира мълниеносно. Жената не бе успяла да мигне и Асара вече беше върху нея. Тя я изрита здраво в лицето, запращайки я в отсрещната стена, където тя се свлече неподвижно на пода. Мъртва, припаднала или само зашеметена, Асара нямаше никакво време да се занимава с нея. Продавачът се бе надигнал от постелята си и сега пълзеше на четири крака към другия край на стаята, отронвайки изненадан вик. Тя го притисна към земята, стискайки с пръсти увисналата му гуша, след което прикова ръцете му под коленете си. Той беше твърде муден, за да се съпротивлява, а когато осъзна какво става, вече беше твърде късно. Асара седна върху изпъкналото му шкембе, чувайки как краката му тропат неистово по пода, докато мъжът се опитваше да я ритне в ребрата, което можеше и да стане, ако не бяха отпуснатите му тлъстини. Тя хвърли поглед към жената, която продължаваше да лежи неподвижно на пода, с лице, покрито от косата й. После отново насочи вниманието си към продавача на риба, който шаваше безпомощно под нея, независимо че бе поне два пъти по-тежък от нападателката си. Слабите му крясъци бяха заглушени от хватката й. Очите му се въртяха уплашено.

— Шшшш — прошепна тя. — Искам само една целувка.

Асара доближи устни до неговите, бърза като змия, която се хвърля към мишка, и засмука.

Дебелакът се вцепени, когато нещо започна да се раздира и къса вътре в него, нещо нематериално, което бликаше в устата му и оттам преливаше в нейната. То блещукаше и искреше; забързан, ярък поток, който трепкаше между устните им, докато тя го отнемаше от него. За няколко дълги секунди той се почувства като призрак, чезнещ под първите слънчеви лъчи; после ужасът в очите му избледня, зениците му станаха тъмни и мътни, а тялото му постепенно започна да се отпуска в прегръдката на смъртта. Асара го остави и избърса устни в опакото на дланта си, а той изхъхри за последно и главата му изкънтя в покрития с плочки под. Тя вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, наслаждавайки се на разпростиращата се топлина из тялото й, след което слезе от него.

Асара не разбираше какво точно има в организма си, за да може да прави тези неща. Нямаше с кого да се сравни. Представяше си намотано кълбо от тръби, разположено между стомаха и гръбнака й. Когато беше заситено, то се удебеляваше и тя усещаше ясно присъствието му; когато беше изгладняло обаче, бе тънко, провиснало и меко и я караше да изпитва такава празнота, в сравнение с която апетитът за храна беше сто пъти по-приятен. Използването на способностите й го изпразваше, така както физическите упражнения събуждат апетита. Ако не бе практикувала уменията си от дълго време, тази жажда се появяваше много рядко. Ала напоследък, след първата й среща с шин-шините, дори злоупотребяваше с талантите си.