Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Иди и донеси, иди и донеси — мърмореше Гавин, докато ставаше от камината и прекосяваше стаята. После донесе една вълнена завивка с кремав цвят, сгъната на края на леглото. — Има ли още нещо?
— Ще ти кажа, като има. — Деирдре уви одеялото около раменете на Кейт.
Меката тъкан бе така фино изтъкана, че моментално спря студения вятър, който нахлуваше в стаята. Пръстите на Кейт погладиха пухкавата вълна.
— Прекрасна е! Никога не съм виждала толкова хубаво нещо!
За миг изражението на Деирдре се смекчи и страните й поруменяха от удоволствие.
— Нали? — После тя изправи рамене, обърна се и тръгна към вратата. — Разбира се, че не сте виждали. Сама я изработих.
И още преди Кейт да успее да отговори, вече бе излязла.
— Тя не е толкова корава, колкото изглежда — рече Гавин. — Е, всъщност май си е точно такава. Но все пак е добра жена. Имаш късмет, че я имаш.
— Така ли? — попита тихо Кейт.
Гавин кимна.
— Тя непрекъснато кара слугите да подскачат насам-натам и няма да видиш и едно петънце прах в нито една от стаите на крепостта, а и ястията й са чудесни.
— Тя е тъй… — Кейт се поколеба, опитвайки се да намери думи за онази енергия, която се излъчваше от Деирдре, — енергична.
Гавин кимна със смешно-тъжно изражение.
— Има толкова много енергия, че нито минута не остава без работа, а намира работа и на всички останали около себе си.
— Дори и на Робърт?
— Понякога. — Гавин се ухили. — През първата година той бе готов да пререже гърлото на Джок, задето я доведе тук, но после двамата свикнаха един с друг.
— Има ли деца?
Гавин поклати глава.
— Няма и затова насочва цялото си внимание към крепостта.
Кейт се бе надявала да поглъща Крейда бавничко, сама да определя темпото, но явно Деирдре бе основната движеща сила тук, а темпото й в никакъв случай не бе бавничко.
— Ще свикнеш с нея — увери я Гавин. — Тя е малко грубовата, но то не е от липса на уважение. Тук, в планините, прислугата смятат себе си за част от семейството.
— Никога не съм виждала цветни стъкла с друга украса, освен с религиозни мотиви.
— Из целия замък има такива прозорци. Поставил ги дядото на Робърт, когато се оженил. Жена му все се оплаквала колко потискаща била крепостта, затова той довел художници и стъклари от Франция, за да сменят обикновените стъкла. Замъкът си е построен като крепост и трудно би станал по-приветлив, но той се надявал стъклата да помогнат поне мъничко. — Гавин направи кисела гримаса. — Майката на Робърт ги смяташе за варварски и езически, също като всички нас.
— Значи е глупачка. Нещо толкова красиво не може да е греховно.
— И аз винаги съм смятал така. Когато бях малък, често се зазяпвах в тези прозорци. Представях си, че съм онзи воин с мощните мускули и с грамадния меч… — Той поклати глава. — Може би това е една от причините да последвам Робърт, когато той тръгна да напада испанците. Все още се виждах в ролята на този воин. Но скоро открих, че стомахът ми не е пригоден за подобни подвизи.
— Не бива да съжаляваш, че си разбрал това.
Гавин кимна.
— Мисля, че когато Робърт повече няма да има нужда от мен за свой оръженосец, може и да стана бард.
— Бард ли?
— Да. Всеки владетел по традиция има и един разказвач, който да реди истории за миналото и настоящето на клана.
— Та тези истории не се ли записват?
Гавин трепна като ударен.
— Ти си направо безчувствена! Как може да сравняваш двете неща, да чуеш един велик разказвач, който тъче чудни истории, и четенето на сухия пергамент.
— Прости — тържествено заяви Кейт, опитвайки се да скрие усмивката си. — Нямам никакъв опит с бардовете.
— Това е очевидно. Ще ти простя невежеството, тъй като си чужденка. — Гавин се усмихна с внезапна разпаленост. — Трябва да бъдеш посрещната в Крейда по по-тържествен начин. Ще ида да донеса гайдата си.
— Никога досега не съм чувала някой да свири на гайда — внимателно каза Кейт. — Дали ще ми хареса?
— О, това е прекрасен, очарователен инструмент — отвърна той и целият сияеше. — Ще ти хареса, повярвай ми.