Великолепният негодник

— Ами Джок защо не се е погрижил за това?

— Щял е да го стори, но е сметнал, че е по-добре самият предводител на клана да окуражи хората. Тоест аз. — Устните му потрепнаха. — Нямал е никаква представа, че на Елизабет ще й хрумне да позабави завръщането ми.

— Значи трябва да посетиш търговците и да ги увериш, че няма нужда да се плашат от Малкълм, ако продължат да търгуват с нас?

— И то колкото може по-бързо. Човекът на Малкълм и един негов отряд войници в момента се намират в Ирландия. Виж се, с когото искаш и след два часа ще се срещнем на кораба.

Гавин поклати глава.

Робърт застина.

— Не?

— Прекалено дълго ме нямаше. Не тръгвам на друго пътешествие.

— Ще отсъстваме не повече от четири седмици.

— Вземи Джок. Знаеш, че предния път трябваше да вземеш него, а не мен.

— Искам теб.

— Вземи Джок — повтори Гавин. — Кейт има нужда от мен тук, за да я пазя и да й обяснявам нещата, които трябва да знае за Крейда. — След което той весело добави: — А може би, ако имам достатъчно време, ще успея дори да я науча да харесва гайдата.

— А може би в такъв случай аз трябва да замина за Ирландия — измърмори сухо Кейт.

Робърт срещна погледа на Гавин.

— Мога да ти заповядам да дойдеш.

— Не го прави, Робърт — тихо каза Гавин. — Ще ми е много тъжно да не ти се подчиня.

Известно време Робърт стоя така, загледан в него.

— Върви по дяволите! Но гледай да си тук, когато се върна. — Той се извърна. — Ела с мен на двора, Кейт.

Тя го последва от стаята и надолу по виещото се каменно стълбище.

— Четири седмици?

— Ти повече време ли би искала? — кисело попита той. — Ирландия не е много далеч от Крейда, а с попътен вятър за нула време ще се върна в топлите ти прегръдки. — Той рязко отвори тежката входна врата с пиринчени гвоздеи? — Така че бъди готова да ме посрещнеш пламенно в леглото.

Тя поклати глава.

— Ще се радвам, ако се върнеш жив и здрав, но тази част от живота ни вече приключи.

— О, нима? — нахвърли се той върху нея, а досега потисканата страст и гняв внезапно се отприщиха. — Нищо не е приключило, докато аз не кажа. Отказах се от прекалено много неща, но мога поне да се възползвам по някакъв начин от този проклет брак!

— Не си се отказал от нищо — яростно извика тя. — Ти си имаш своя живот и своята Крейда, а тази опасност, дето все разправяш, че аз ще ви донеса, въобще не съществува. Иди в Ирландия, но не очаквай нещо повече от усмивка, когато се върнеш. А може би дори и това няма да получиш, ако продължаваш да си такъв глупав, арогантен шут… — Тя се завъртя рязко и тресна вратата. Прекоси коридора и изкачи стълбището, като се бореше да удържи сълзите, напиращи в очите й. Би трябвало да се радва, че той заминава и ще й бъде спестена онази битка, от която толкова се опасяваше. Докато той се върне, тя вече ще знае дали е бременна, или не, а това ще й даде дори още по-силен довод да го държи настрана.

Мили боже, как само не искаше да го държи настрана! Не искаше той да заминава за Ирландия, където може би го очакваше опасност. Искаше да го приеме в леглото и в сърцето си. Искаше да живее в Крейда и да му роди деца. Искаше онзи живот, който никога нямаше да има.