Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Кейт? — Гавин се приближаваше по стълбите към нея. Тя бързо изтри очи с опакото на ръката си.
— Той тръгна. Джок ще се грижи за него — рече той.
— Да. — Тя преглътна. Глупаво бе да плаче за нещо, което не може да има. Тя се усмихна колебливо. — Ще спазиш ли обещанието си?
— Да те науча да обичаш гайдата?
— Да не дава господ! Не това, а да ми кажеш всичко, което трябва да знам за Крейда.
— Какво искаш да научиш?
— Всичко. — В усмивката й се долавяше някакво трескаво безразсъдство. — Искам да науча как да бъда господарка на тази огромна купчина камъни. Искам да се запозная с хората. Искам да се разхождам по улиците и да си говоря със занаятчиите. Искам да стана част от всичко това!
— Ще положиш много усилия, а няма да получиш почти никаква отплата. Не е ли по-добре просто да се опиташ да живееш на повърхността през следващата година?
Тя знаеше, че предложението му е разумно, но не можеше и да си помисли да го приеме. Тези месеци може би щяха да бъдат всичко, което някога ще има.
— Не мога да сторя това — прошепна тя.
Той тъжно кимна.
— Разбирам — после се обърна да си върви. — Дай ми само малко време да се поосвежа и след това ще се срещнем в двора.
— Къде отиваш? — попита Деирдре, която внезапно се бе появила иззад ъгъла на стълбището.
Гавин се ухили.
— Отивам да покажа на Кейт селото, преди да е мръкнало. Тя е много любопитна да разгледа новия си дом.
— Съвсем естествено — рече Деирдре. — Но вие започвате не откъдето трябва. Първо трябва да видите и научите всичко за крепостта, а едва после ще се заемете със селото. — Тя се намръщи. — Гавин наистина не знае нищичко за това, как се поддържа крепостта. Аз ще ви науча. Докато Робърт се върне, вие вече ще сте започнала да заприличвате на истинска господарка на Крейда.
След тези думи тя се обърна към Гавин:
— Бягай сега. Трябва да я запозная с Тим Макдугъл, заместника на Робърт, а след това ще обиколим замъка. — Тя не изчака Гавин да се съгласи с нея, а направо нареди на Кейт: — Ако тръгнем веднага, ще успеем да свършим много работа, преди да е станало време за вечеря. След това ще инспектирате помещенията на прислугата и ще се запознаете с… — Последните й думи останаха нечути, защото тя се скри зад един ъгъл по коридора.
— Не исках тя да ми показва замъка — прошепна Кейт на Гавин. — Исках ти да…
— Никой не го познава по-добре — неловко си призна Гавин. — Може би тя е права. Най-добре е да започнеш оттам, откъдето трябва.
— Но не и на бегом. Ще ми се първо да ида в селото и да се срещна…
— А, ето къде сте били. — Деирдре се бе върнала и стоеше в дъното на коридора. — Никога няма да успеем да свършим нещо, ако се мотаем така.
Кейт по навик се подчини на строгия глас на икономката и тръгна по коридора. В края на краищата искаше да разгледа и всяка педя от крепостта, каза си тя. Разходката из селото можеше и да почака малко.
— Ще те разведа из селото утре сутринта — извика Гавин след нея.
— Утре ще сме много заети — отвърна Деирдре вместо Кейт, като тръгна отново по коридора. — Може би след седмица.
— Цяла седмица? — Кейт поклати глава. — Утре, Гавин. — Гавин притеснено изгледа отдалечаващия се гръб на Деирдре.
— Поне можем да опитаме.
По дяволите, как само не му се тръгваше!
Ръцете на Робърт се стегнаха около дървените перила, а погледът му се рееше към каменните кули на крепостта, докато корабът се отдалечаваше от брега. От онзи миг в затворническата килия, когато се бе срещнал с Елизабет, събитията сякаш непрекъснато се развиваха така, че да го оставят с ужасното чувство на безсилие и безполезен гняв. Дори и когато бе момче и бе затворен в Сантанела, никога не се бе случвало чувствата му да са толкова объркани и бурни.
— Можеше да отплавам и сам — тихо рече Джок.
Робърт пусна перилата и се обърна, за да го погледне.
— Не, ти беше прав. Най-добре е аз да отида.
— Радвам се, че си съгласен с мен — каза той. — Ако не бе така, щях да се изкушавам да набия малко разум в главата ти. Тя наистина изглежда много хубавка, но Крейда е по-важна от чифтосването.
— Няма нужда да ми го казваш.
— Като я видях на кея, ми се стори доста хрисимо момиче. — Устните на Джок се разтегнаха в развеселена усмивка. — Ама разбрах, че хич не е била хрисима, когато сте си казвали довиждане.
Робърт трябваше да се досети, че Джок ще разбере за избухването на Кейт. Всички в крепостта все още бяха безкрайно верни на Джок и на Крейда не можеше да се случи нищо, без той да разбере.