Господарят на светлината [bg]

Той измери с поглед жената пред него, усмихна се и поклати глава.Облечена в зелено, горяща от напрежение и нетърпение, с ослепителни рижави коси, фино изваян нос и закръглени, осеяни с лунички бузи. Бедрата и раменете й бяха широки, разделени от тънък, строен кръст.

— Защо клатиш глава? Всички идват при теб за информация.

— Толкова сте млада, господарко. Ако не греша, зад гърба ви са само три аватара. Не бих искал, в този ранен момент от вашата кариера, името ви да попадне в специалния списък на онези младежи, които се интересуват от този въпрос.

— Списък ли?

— Да, списък.

— И защо трябва да има подобен списък?

Так сви рамене.

— Какви ли не странни неща събират боговете, а някои от тях се интересуват и от списъци.

— Винаги са ми казвали, че акселеризмът е мъртва идея.

— Тогава откъде този внезапен интерес към един покойник?

Тя се засмя и впи зелените си очи в неговите. Архивите около него се завъртяха и той изведнъж се озова в балната зала на Километровата Кула. Нощта вече клонеше към утрото. Забавата, без съмнение, бе продължила през цялата нощ, но тълпата, сред която бе и той се бе събрала в ъгъла на една от стаите. Някои стояха подпрени на стената, други седяха на пода, но всички слушаха внимателно ниския, мургав, широкоплещест мъж, който говореше застанал до богинята Кали. Това беше току-що пристигналият Махатма Сам, Буда, със своята настоятелка. Говореше за будизма и акселеризма, за дните на Обуздаването, за Адския кладенец и за богохулствата на Принц Сидхартха в крайморското градче Махартха. Говореше, а гласът му се носеше като хипнотична вълна, към която се стичаха все повече и повече слушатели. Жените бяха доста грозновати, с изключение на една единствена — Майя, който се разсмя, плесна с ръце и отново около тях се появиха Архивите, а Так все така седеше в креслото, със застинала усмивка на уста.

— Тогава откъде този внезапен интерес към един покойник? — запита повторно той.

— Той въобще не е покойник!

— Не е ли? — запита Так. — Не е… Господарко моя, той е покойник от мига, в който стъпи в пределите на Небесния град. Забравете го. Забравете думите му. Все едно, че никога не е съществувал. Не оставяйте и следа от спомен за него в ума си. Някой ден, когато потърсите обновление, именно неговият образ ще издирват в мислите ви Господарите на Карма. Буда и учението му са еднакво ненавистни за боговете.

— Но защо?

— Защото той е анархист, готов да хвърли всичко във въздуха, той е кръвожаден революционер. Стремежът му е да свали самите Небеса. Ако искате по-сериозна информация, ще се наложи да подам запитване в машината. Готова ли сте да подпишете подобна заявка?

— Не…

— Тогава изхвърлете го от мислите си и напуснете залата.

— Толкова ли е лош, наистина?

— По-лош отколкото си мислите.

— Тогава, защо се усмихваш, докато ми казваш тези неща?

— Защото съм несериозен човек. Характерът ми няма нищо общо, с онова, което се опитвам да ви внуша. Вървете.