Господарят на светлината [bg]

Той премина през всички тонове на гамата от горе до долу и обратно и накрая приключи със серия от звуци, които напомняха козе блеене. Русокосата Гуари, която бе събличал близо час, а сега очевидно бе забравил напълно, се надигна бавно от мястото си, скочи в басейна и изчезна в една от многобройните подводни пещери. Кришна хлъцна, поде някаква неясна мелодия, спря и засвири друга.

— Вярно ли е онова, което говорят за Кали? — попита Лакшми.

— И какво говорят? — изръмжа Кубера и се пресегна към една купа със сома.

Тя взе купата от ръцете му, отпи и я върна обратно. Той я пресуши на един дъх и я остави на подноса, където незабавно бе напълнена от стоящия наблизо прислужник.

— Че тя желае, в чест на нейната сватба да бъде извършено човешко жертвоприношение.

— Напълно възможно — рече Кубера. — Съвсем в нейния стил. Кръвожадна кучка, ето каква е тя. По празниците винаги се преселва в някое злобно животно. Веднъж, когато се бе трансмигрирала в огнеквачка, издраска с нокти лицето на Шитала, заради няколко необмислени думи.

— Кога е станало това?

— О, преди десетина-дванадесет аватара. Дълго време след това Шитала излизаше само с воал — чак докато получи ново тяло.

— Странна двойка — прошепна Лакшми, докато лекичко хапеше ухото му. — Твоят приятел Яма е може би единственият на този свят, който би живял с нея. Какво ще стане, ако някой ден се разгневи на своя любим и го погледне със смъртоносния си поглед? Кой освен него би могъл да го издържи?

— Не се шегувай — рече Кубера. — Нали така загубихме Картикея, Богът на Битките.

— Нима?

— Да. Странна е тя. Хем прилича на Яма, хем е различна. Вярно, той е бог на смъртта. За него е характерно бързото, чисто убийство. А Кали е по-скоро като котка.

— Яма говори ли понякога за увлечението си по нея?

— Ти за да събираш клюки ли си дошла, или да ги пораждаш?

— И двете — отвърна тя.

В този миг Кришна прие своя Облик и издигна Атрибута на божествено опиянение. И литна от флейтата му горчиво-мрачна, сладникаво-кисела, прилепчива мелодия. Божественото му опиянение се понесе на вълни из градината. Той се изправи на мургавите си, гъвкави крака и започна да танцува. Лицето му оставаше безизразно, влажните му коси се спускаха на пръстеновидни къдрици, които се сливаха с брадата. Една след друга излизаха от басейна апсарите и го следваха в неговия танц. Флейтата бродеше из дебрите на отдавна забравени мелодии и постепенно ставаше все по-настойчива и страстна, самият той се движеше все по-бързо и по-бързо, докато накрая се впусна в раша-лила, Танцът на сладострастието, а отзад го следваха танцьорките, допрели ръце до бедрата си.