Господарят на светлината [bg]

— Добре, какво точно трябва да бъде откраднато?

— Широкият колан от раковини, който е пристегнат на талията на костюма. Раковините са жълто-розови на цвят, отвътре са изпъстрени с изключително сложни микросхеми, които в наши дни вероятно не могат да бъдат копирани.

— Това не е особено голяма кражба. За специалист от моята класа, по-скоро е…

— Трябва ми спешно, иначе ще бъде късно.

— Колко спешно?

— В близките пет-шест дни.

— И какво ще ми заплатиш, за да получиш това, което ти е необходимо?

— Готов съм да дам всичко, каквото имам, но нямам много.

— О! Без богатства ли пристигна в Небесата?

— Да.

— Жалко.

— Ако успея да се измъкна, ще получиш каквото искаш.

— А ако не успееш — нищо няма да получа.

— Така изглежда.

— Нека да помисля. Може би ще е забавно да изпълня задачата ти и да станеш мой длъжник.

— Моля те, не мисли прекалено дълго.

— Ела, седни до мен, Обуздателю на Демоните, разкажи ми за дните на твоето величие — когато рамо до рамо с безсмъртната богиня си яздил по широкия свят, сеейки семената на хаоса.

— Много отдавна беше това — рече Сам.

— Но ако победиш, тези дни могат пак да се върнат?

— Биха могли.

— Приятно е да го знаеш. Да…

— Ще го направиш ли?

— Поздравявам те, Сидхартха! Освободителю!

— Поздравяваш ме?

— И гръмотевици и мълнии! Нека падат отново!

— Така да бъде.

— А сега, разкажи ми за дните на твоето величие, а аз ще ти разкажа за моите.

— Добре.

Препасан с широк кожен пояс, като птица се носеше през гората Бог Кришна по петите на Господарката Ратри, отказала да се съвокуплява с него след нарочно организирания обяд. Ясен и изпълнен с благоухания бе денят, но нищо не можеше да се сравни с аромата, който се излъчваше от смачканото в ръката му сари. Силуетът й се мяркаше между дърветата, за миг я изгуби, когато богинята сви по една малка пътечка и тутакси излезе на просторна поляна.

Когато я зърна отново, тя стоеше на нисък хълм, разперила към небето своите разголени ръце, а пръстите й се докосваха. Полузатворени бяха очите й, лекичко се полюшваше около изваяните й форми тънкият черен воал, с който се бе загърнала.

Кришна осъзна, че богинята е приела своя Облик и всеки миг ще се снабди с Атрибут.

Задъхан се понесе нагоре по хълма, а тя отвори очи, сведе поглед към него и се усмихна.

Когато се изправи пред нея, Ратри запрати воала в лицето му, а смехът й проехтя някъде от безкрайната нощ, която се бе спуснала над него.

И беше тази нощ черна, не се виждаха нито звезди, нито луна, нямаше и намек от светлинка, мъждукане или проблясък. Като слепота бе мрачният кошмар, който го бе запленил.