Господарят на светлината [bg]

— Но изглежда ти знаеш всичко за него. Архиварите да не са недосегаеми от подобни списъци?

— Не съвсем. Всъщност — моето име е първо там. Но не защото съм архивар. Той е мой баща.

— Той? Твой баща?

— Да. Разсъждавате съвсем като дете. Съмнявам се, че той дори се досеща за своето бащинство. Какво е бащинството за боговете, които непрестанно менят своите тела, оставяйки зад себе си потомци? Аз съм син на едно от телата, които някога е обитавал, роден от друга, също минала през многобройни прераждания, а и самият аз отдавна не живея в тялото, в което съм бил роден. По такъв начин родствената връзка е доста мъглява и е предмет по-скоро на метафизични спекулации. Кой е истинския баща на човека? Може той е рожба по-скоро на обстоятелствата, които някога са събрали неговите родители? На факта, че някога са се обичали повече от всичко на света? Или това е било само жажда на плътта — или любопитство — или желание? Или било е нещо друго? Съжаление? Самота? Стремеж към налагане? Кое чувства или мисъл е довела до зачеването на моето първо тяло? Зная, че човекът, обитавал бащиното тяло в онзи момент е сложна и силна личност. Но в действителност, за нас хромозомите не значат нищо. В наши времена, ние не носим със себе си техните позорни белези. Не наследяваме нищо — освен имущество — движимо, или недвижимо. Телата значат толкова малко в далечна перспектива, че без съмнение е много по-интересно, да се поразсъждава за мисловните процеси, които са ни изтръгнали от хаоса. Доволен съм, че именно той ме е призовал на бял свят и нерядко градя предположения, за възможните причини. Господарко, виждам, че лицето ви внезапно побледня. Не бих искал да ви притеснявам с моите дрънканици, а само да удовлетворя любопитството ви и да ви разкрия онова, което мислим ние — старите — по тези въпроси. Сигурен съм, че някой ден и вие ще гледате по този начин. Мъчно ми е да ви гледам толкова разстроена. Моля, седнете. Простете ако в нещо съм прекалил. Вие сте Господарка на Илюзията. Нима нещата, за които говоря не сродни с материята, с която вие работите? Сигурно сега вече разбирате, защо името ми е първо в списъка, за който ви споменах. Това е типичен случай за преклонение пред героя — не мислите ли? Моят създател е толкова знаменит… а, сега пък се изчервихте. Искате ли нещо разхладително? Само за момент… Ето. Отпийте от това. А сега, за акселеризма — това е най-обикновена доктрина на разпределението. В нея се твърди, че ние — Небесните обитатели, трябва да споделим нашите блага, сили и способности с онези, които живеят долу. Целта на този милосърден акт е да се подобрят условията на тяхното съществуване и максимално да бъдат доближени до нашите. Както се досещате, тогава всеки ще е бог. В резултат, естествено, богове няма да има, ще има само хора. Ние ще им дадем познания за науката и изкуството, които притежаваме, и по такъв начин ще разрушим тяхната вяра и ще ги лишим от надежда за по-добро бъдеще — защото най-добрия начин да унищожиш вярата и надеждата е като им позволиш да бъдат изпълнени. Трябва ли да позволим на хората да страдат колективно от бремето на божествеността, както това искат акселеристите, когато можем да ги дарим с него индивидуално, според заслугите? Когато навърши шестнадесет години, човек се явява в Залата на Карма. Там го съдят и ако се е държал добре, спазвал е правилата и ограниченията на неговата каста, отдавал е дължимото уважение на Небесата, развивал се е морално и интелектуално, тогава този човек ще бъде прероден в по-висша каста и така с течение на времето може да получи дори божественост и да се пресели тук, в Града. В края на краищата всеки получава онова, което е заслужил — като изключим, разбира се, нещастните случаи — и по такъв начин всеки отделен човек, а не скоропостижно побратименото човечество, може да наследи божествеността, която амбициозните акселеристи искат да разпилеят сред всички, дори и онези, които не са готови за подобен дар. Сама виждате, че подобна позиция е ужасно нечестна и пролетарски ориентирана. Това, което всъщност искат да постигнат акселеристите е понижаване на божествените изисквания. А тези изисквания по необходимост са изключително стриктни. Бихте ли дали силата на Шива, на Яма или Агни в ръцете на едно дете? Само глупак би го направил. Или човек, който няма нищо против да се събуди някоя сутрин в свят, който вече не съществува. Ето тук се криеше грешката на акселеристите и затова бяха спрени. Сега вече знаете всичко за акселеризма… Наистина, страшно сте зачервена. Дайте да ви закача наметалото, докато ви приготвя още едно питие… Така… А сега, докъде бяхме стигнали, Майя? О, да — бръмбари в сладкиша… И така, акселеристите заявяваха, че всичко, което току що казах е вярно, стига разбира се системата да не е корумпирана. Но те поставят под съмнение неподкупността на онези, които извършват преценките за превъплъщенията. Някои от тях си позволяват да казват, че Небесата са пълни с безсмъртни аристократи, своеволни хедонисти, които си играят със света като с играчка. Други смеят да твърдят, че най-добрите сред хората никога не получават божественост, а се срещат с истинската смърт или биват превъплъщавани в по-низши форми. Ще се намерят и такива, които да заявят, че красавици като вас са били избрани за обожествяване само защото външния им вид е пробудил низките страсти на някое похотливо божество, а не заради останалите очевидни достойнства, скъпа моя… Ей, ама вие сте цялата в лунички!…Та ето какво проповядват тези проклети акселеристи. И със срам трябва да призная, че зад тях стои и моят ако не духовен, то физически баща. Какво да прави човек с подобно тежко наследство? Той помни времена на велики победи, а сега е последната заплаха за боговете. Макар и очевидно да олицетворява злото, все пак моят баща е могъщ герой и аз го уважавам, както в древни времена синовете са уважавали телата на своите родители… Студено ли ви е? Позволете ми… сега… ето… ето… А сега, красавице моя, изплетете ми една илюзия, в която светът да е лишен от подобни безумия… Сега насам… Тук завиваме… И нека в нов Рай се превърне този бункер, зеленоока моя… Но какво е това?…Какво в този миг е над всичко в мен?…Истината, красавице моя — и искреността — и желанието да споделя…