Господарят на светлината [bg]

— Внимавай какво говориш, богиньо иначе могат да те чуят.

— Никой не ни подслушва, — отвърна тя, — защото в това място рядко се чува човешка реч.

— Толкова по-заинтригуващ ще е за минувачите нашият разговор.

Тя потъна известно време в мълчание, сетне повтори:

— Никой не ни подслушва.

— Силата ти е пораснала.

— Ще приемеш ли тогава моя меч, моя щит, моя лък — в името на акселеризма?

— Не.

— Защо не?

— Твърде лесно даваш обещания. А още по-лесно ги нарушаваш, затова и не мога да ти се доверя напълно. Ако влезем в сражение и победим в името на акселеризма, възможно е това да е последната велика битка в историята на този свят. А това е нещо, което ти нито жадуваш, нито би позволила да стане.

— Глупаво е да говориш за последната велика битка, Сам, защото последната велика битка винаги се оказва предпоследна. Дали да не се явя пред теб с по-притегателна външност за да те убедя в правдивостта на моите думи?

— Съмнението, мадам, е целомъдрието на ума и аз нося в себе си неговия отпечатък.

— Тогава знай, че те доведох тук, в това място не за да те измъчвам и че си прав — плюя на твоя акселеризъм и твоите дни са вече преброени. Исках да ти вдъхна измамни надежди, за да е още по-болезнено твоето падение. Но само твоята глупост и малодушие те спасиха от това.

— Съжалявам, Кали…

— Не искам твоите извинения! Исках любовта ти, за да я използвам срещу теб в последните ти дни и да ги направя още по-непоносими. Но както сам казваш — ние не сме се променили твърде много — и вече не заслужаваш тези усилия. Не мисли, че не можех отново да те накарам да се влюбиш в мен — с ласки и усмивки, както някога. Защото чувствам тлеещата в теб жарава на страстта и лесно мога да я разпаля във всеки мъж. Но ти не си достоен за смъртта на могъщите, защото от висините на страстта си низвергнат в дълбините на отчаянието. И не си заслужава да си губя времето с теб за нищо друго, освен за състрадание.

Звездите се въртяха над тях, ослепително пламтящи, ръката й се измъкна от неговата за да налее в чашите сома.

— Кали?

— Да?

— Не знам, дали това ще ти донесе някакво удовлетворение, но аз все още държа на теб. Или няма такова нещо като любов, или всеки път, когато съм произнасял тази дума, съм имал в пред вид нещо друго. Но онова, което изпитвам към теб няма име — и по-добре ще е да го оставим така. Приеми го, върви си и се радвай, че го има. Знаеш, че победим ли нашите общи врагове, не след дълго ще се вкопчим един друг в гърлата. Не веднъж сме се сдобрявали, но нима си забравила след какви мъки ставаше това? Знай, че си победила и че си богиня, пред която се прекланям — защото, не са ли религиозното преклонение и благоговение смесица от любов и омраза, желание и страх?