![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Ганеша, създателят на богове се разхождаше с Шива в градината на Канибурха.
— Повелителю на Разрушението, — рече той, — научих, че вече си започнал репресии против всички в Града, които не извръщат презрително гръб пред словата на Сидхартха.
— Разбира се — потвърди Шива.
— С тази постъпка ти намаляваш неговата ефективност.
— „Ефективност“? Обясни ми какво значи това.
— Убий ми онази зелена птичка на най-високия клон.
Шива махна с тризъбеца и птичката падна.
— А сега убий нейния партньор.
— Не го виждам.
— Тогава която и да е птичка от ятото.
— Но аз не виждам никакво ято.
— И сега, когато птичката лежи мъртва, няма и да видиш. Така ще е и с първия поклонник на Сидхартха, който решиш да накажеш.
— Сега вече разбирам за какво говориш, Ганеша. Той ще се разхожда на свобода — поне за известно време. Обещавам ти.
Ганеша, Създателят на Богове, огледа джунглата наоколо. Макар че се скитаха из царството на призрачните котки, той не се страхуваше от нищо. Защото рамо до рамо с него вървеше Господарят на Хаоса и Тризъбецът на Разрушението му вдъхваше увереност.
Вишну Вишну Вишну гледаше гледаше гледаше Брама Брама Брама…
Седяха в Огледалната зала.
Брама разсъждаваше за Осемизмерния път и за величието на нирвана.
След като изпуши три цигари, Вишну се изкашля многозначително.
— Да, Господарю? — запита Брама.
— Защо, ако мога да попитам, ми изнасяш тази будистка лекция?
— Не е ли забавна?
— Не особено.
— Колко си лицемерен.
— Какво значи това?
— Един учител трябва да проявява поне привиден интерес към собственото си учение.
— Учител? Учение?
— Разбира се, Татхагата. Защо му е в наши дни на бог Вишну да слиза сред хората, ако не да ги учи на пътя към просветлението?
— Аз…?
— Приветствам те, реформаторе, ти който изкорени от хорските умове страхът от истинската смърт. И сега онези, които не се прераждат отиват направо в нирвана.
Вишну се усмихна.
— По-добре да възприемем, отколкото да унищожим, така ли?
— Звучи като епиграма.
Брама се изправи, плъзна поглед по огледалата и отраженията на Вишну.
— Значи, след като се избавим от Сам ти ще станеш истинския Татхагата?
— И как ще се избавим от Сам?
— Още не съм решил, но съм готов да приема предложения.
— Какво ще кажеш, ако го превъплътим в песнопойна птичка?
— Не е лошо. Но някой друг може да поиска тази птичка да се превъплъти в човек. Чувствам, че той вече има привърженици.
— Добре, имаме достатъчно време да обмислим назряващия проблем. Сега, когато той е под опеката на Небесата, няма за къде да бързаме. Веднага щом нещо ми хрумне ще ти го съобщя.
— Е, тогава за днес стига.
Те те те излязоха излязоха излязоха от от от Залата.
Вишну премина през Градината на Радостите на Брама и на изхода срещна Господарката на Смъртта. Тя пристъпи към осемръката статуя, която започна да свири на своята виина.
Веднага щом чу музиката, Брама се приближи.