Жена с минало

Незнайно по каква причина тази забележка не я утеши. Имаше чувството, че е отговорила на великодушието му с някаква дребна, жалка отплата и той съзнава това. Все пак Мери беше убедена, че е взела правилното решение. Имаше достатъчно разум, за да приеме онова, което й предлагаше светът: известна отсрочка, късче щастие. Невъзможно беше мъж и жена от две различни класи на обществото да се съберат в законен брак. Ръдърфорд се държеше не като син и наследник на херцог Кейли и очевидно харесваше това необичайно поведение. Някой обаче трябваше да го спре, защото беше готов да извърши ужасна грешка, която щеше да унищожи и нея, и него. И двамата ли? Мередит се изсмя безрадостно. Женитбата с нея щеше да разруши живота на Демиън — това беше толкова сигурно, колкото, че утре слънцето ще изгрее отново. Тя обаче щеше да заживее в лукс, бъдещето на братята й щеше да бъде осигурено. Ръдърфорд никога нямаше да престъпи думата си, колкото и да се измъчва от грешката си. Когато установи, че необикновената жена, която беше довел от Корнуол, не е съпругата, от която се нуждае или която наистина иска, тогава ще трябва да се изправи лице в лице с грешното си решение. Затова сега Мери беше длъжна да мисли и за двамата.

Стана й много мъчно, когато разбра, че очевидно вече не е нужно да се измъчва с такива мисли. През следващите дни той не заговори нито веднъж за женитба. Всяка нощ се любеха в пещерата и забравяха грижите и конфликтите. Дните им бяха изпълнени с общата тайна и Демиън с учудване установяваше, че артистичният му талант се усъвършенства с всеки изминал ден. Мери използваше целия спектър от скрити намеци, които пускаше в употреба винаги, когато им беше трудно да запазят приличие пред съседите. И тъй като за момента не се планираше доставка, той нямаше защо да се страхува за сигурността й. За съжаление този период на щастие се оказа много кратък.