Пръстенът на Савската царица

Македа огледа внимателно своя Съвет и видя страх, изписан на всички лица. А някои просто трепереха от ужас.

— Отговорът ще бъде кратък, пратеници на Барунг — каза сдържано тя. — И все пак аз съм само една жена и е редно тези, които представляват народа, да говорят за народа. Чичо мой, Джошуа, вие сте пръв в моя Съвет, какво имате да кажете? Съгласен ли сте да се отречете от живота си с десет други, чиито имена не зная, за да има мир между нас и фунг?

— Какво? — изкрещя Джошуа, забъркан от ярост. — Доживях ли да чуя една Валда Нагаста да предлага първият принц на страната, нейният чичо и обречен съпруг, да бъде предаден на нашите потомствени врагове, за да бъде обесен като изтощено куче, а вие, о непознати десет, които без съмнение стоят в тази зала, ще преживеете да го чуете също?

— Чичо мой, аз само запитах дали това е вашето желание, това е всичко.

— Тогава отговорете, че не е мое желание, нито желанието на десетте, нито желанието на абати. Не, ще се сражаваме с фунг и ще ги унищожи. От техния звероглав идол Хармак ще направим блокове за изграждане на нашите синагоги и павиране на пътищата ни. Чувате ли, варвари от фунг? — И, подкрепян от двамата си слуги, той закуцука към тях и се захили в лицата им.

Пратениците го изгледаха от горе до долу със спокойни очи.

— Чуваме и сме много доволни да го чуем — отвърна техния говорител, — тъй като ние, фунг, обичаме да уреждаме разприте си с меча, а не с договори. Но на вас, Джошуа, казваме: побързайте да умрете, преди да влезем в Мур, защото въжето не е единственият начин за умъртвяване, който познаваме.