Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Ти ли си, Тейтър? — попита той.
Отговорът беше дълбока тишина. Емет ви рамене и тъкмо се канеше да продължи обхода, когато от тъмнината изникна огромна черна фигура. Две силни ръце се протегнаха към него. Обзет от дива паника, Емет се опита да бяга, но се блъсна с все сила в солидната постройка на пушалнята. Той се свлече със стон на земята.
Саул се наведе над него и го обърна по гръб. С облекчение установи, че младият мъж се беше разминал само с голяма цицина на челото. Алена се появи като сянка до Саул.
— Хей, вие там, дойдохме, за да ви помогнем — изсъска тя през тесния процеп на вратата.
Саул без особени усилия отстрани напречната греда, с която беше залостена бараката, и разтвори широко вратата. Коул Лейтимър изпълзя на четири крака и задъхан се облегна отвън. Междувременно освободителите му внесоха Емет Гилът в бараката, като прибраха набързо и парче шунка. След това Саул положи едната ръка на Коул върху раменете си и тримата напуснаха мястото. С един кол Алена заличи следите, които бяха оставили. Когато стигнаха при конете, Саул повдигна капитана на седлото.
Те яздиха през открити поля, докато стигнаха до ухаещ магнолиев храст, през който Коул съзря очертанията на къща, която въпреки треската му се стори някак позната.
Саул пренесе капитана в къщата, докато Алена се погрижи за конете. Когато влезе вътре, чернокожият беше запалил вече две свещи. Коул объркано се вгледа в двамата, но когато по-ниската от двете фигури свали шапката си и разпусна тъмните си коси, той извика смутено:
— Алена! — Обзе го чувството на облекчение. — Слава Богу! — Думите му прозвучаха като благодарствена молитва.
Лицето на Алена излъчваше дълбока загриженост, когато протегна ръка и с треперещи пръсти докосна бедрото на Коул. Десният му крак беше превързан от хълбока до коляното с лека превръзка, подгизнала от кръв. Прясна кръв продължаваше да блика отдолу. Униформата на капитана беше покрита със засъхнала кал, като да беше прекарал дни наред из мочурищата. Той очевидно беше много отслабнал.
Коул с въздишка се свлече на пода. Най-сетне беше в сигурни ръце. Дълго се беше борил да не загуби съзнание, но сега се предаде доброволно.
Алена съчувствено гледаше изпадналия в несвяст. Накрая каза твърдо:
— Саул, мисля, че е по-добре да отнесем капитана в леглото.
— Но, мис Алена! — Предложението го накара да загуби ума и дума. — Че вашето легло е единственото в цялата…
— Хайде, побързай, иначе ще му изтече кръвта!
Без повече възражения Саул подхвана ранения янки и го занесе горе, в спалнята на Алена. Положи го внимателно на леглото й.
— Нека първо проверим доколко е опасна раната, преди да я промием.
Алена изу покритите с кал ботуши на капитана, доктор Саул внимателно отстраняваше превръзката. При гледката на зеещата рана стомахът на момичето се сви. Студена ръка сграбчи сърцето й и внезапно й се привидя смъртно ложе, на което под бял чаршаф лежеше безжизнено тяло. Устните й трепереха в мълчалива, гореща молитва.
— Вярно, че не съм доктор, мис Алена — каза Саул, като огледа раната, — ама изглежда толкова зле, че комай ще трябва да го заведем при някой, дето наистина разбира от тия работи.
— Не можем да разчитаме на лекарите тук. — Алена угрижено прехапа устни. — Би трябвало да го закараме в северняшки лазарет.
— Може и да стигнем до Александрия, ами ако янките вече са се дигнали и там няма лекар?
— Сигурно си прав, Саул — въздъхна момичето обезсърчено.
— Да вземем да стоплим вода и да промием раната, че поне да видим какво е положението.
При тези думи Алена се завтече към кухнята, бързо накладе огън и постави голям котел с вода на печката. На кухненския асансьор натовари един поднос с мехлеми и всякакви церове от домашната аптека на майка си. Прибави още няколко ленени кърпи и чаршафи и издърпа асансьора на горния етаж. За щастие спалнята й се намираше точно над кухнята. Когато водата се стопли, тя я помъкна нагоре по стълбите и установи, че междувременно Саул беше съблякъл мръсните дрехи на капитана.
При влизането й Саул припряно покри слабините на ранения.
— Аз ще го измия, а ти се погрижи за крака му — каза Алена кратко.
— Простете ми, че питам, мис Алена… — Саул очевидно се чувстваше неудобно. — Защо този янки е тъй дяволски важен? Не е ли той същият, дето ви търсеше?
Алена тъкмо разкъсваше един чаршаф на ивици.
— Ами той е съпругът на мис Роберта.
Лицето на Саул издаваше недоверчиво изумление.
— Мис Роберта се е омъжила за един янки, въпреки че мистър Ангъс ги мрази толкоз много?
— Той пак си ги мрази, а за този тук дори има основателна причина. Но хайде сега най-после да продължим, защото иначе целият дюшек ще се изпоцапа с кръв.