Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
И двамата ще ми платят за това! — закле се пред себе си Гъртруд.
Незнайно дали призован от собствената й зла воля, или изпратен от провидението, зад гърба й долетя подмилкващ се глас:
— Какво ще правите с тези двамата, госпожа Фич? Няма да оставите любовника на Шимейн да се измъкне, след като нарече баща ви крадец, нали?
Гъртруд тромаво извъртя огромното си туловище към притежателката на този глас. Със самодоволна усмивка на уста, Мориса Хачър бавно се отдели от вратата на съседната сграда, където беше спряла нарочно, за да чуе целия разговор. Не бе необходимо Гъртруд да напряга много паметта си, за да си припомни, че за последен път бе видяла проститутката в деня на продажбата да си тръгва от кораба в компанията на онази безвкусно облечена жена, която я беше купила. В приповдигнато настроение Мориса бе изпратила въздушни целувки на всички моряци и ги беше поканила да я посетят в таверната.
— Какво става с теб, Мориса? — попита надменно Гъртруд.
— Не е моя работа, госпожа Фич, ама ми се чини, че трябва да се погрижите да турите край на всички тия лъжи за вашия баща — сви рамене Мориса. Неотдавнашният провал на Потс да нанесе смъртоносен удар на съперницата й я беше ядосал и сега й трябваше някой друг, който да играе по свирката й. Гъртруд Фич й бе служила доста добре на кораба, макар и посредством Потс, а ако бъдеше подхваната правилно, старата гарга можеше да стане полезен съюзник. Ако се вярваше на хвалбите, които непрестанно се сипеха от устата й на борда на кораба, беше само въпрос на време бащата на Гъртруд да акостира някъде северно от Вирджиния. — Ако лорд Търнбул беше тук, бих си заложила и последната риза, че той щеше хубавичко да ги подреди тия двамата.
Манипулирана чрез ловки хитрини, желязната Гъртруд ставаше податлива и мека като глина. Възвеличаването на баща й съживи нейната гордост и я накара да се замисли над думите на проститутката. След две седмици или най-много след месец старият щеше да пристигне в пристанището на Ню Йорк с „Черния принц“ — несъмнено най-големият и най-красивият му търговски кораб. Може би ако му изпратеше съобщение, той щеше да склони да тръгне на юг и да се разправи с този господин Торнтън. Щом веднъж застанеха лице в лице с яростта на Дж. Хорас Търнбул, заселникът и тази кучка прислужницата му щяха да разберат какво безумие е да се говорят такива злонамерени лъжи за него!
Гъртруд изрази благодарността си с откровено цинична усмивка — най-доброто, което можеше да си позволи за тази уличница.
— Не трябва да се тревожиш за подобни неща, Мориса. Сигурна съм, че скоро и двамата ще си получат заслуженото.
Мориса сбърчи вежди с добре изиграно безпокойство.
— Като знам колко прочут и уважаван човек е господин Търнбул, милейди, истински позор е прост селяндур като тоя заселник да петни доброто му име. — Тя се усмихна и махна престорено свенливо на капитан Фич, като го накара да се изчерви от неудобство. Слава богу, проститутката побърза да се сбогува със същото леко помръдване на пръстите и с Гъртруд. — Приятна ви вечер и на двамата.
Свила устни в гримаса на отвращение, Гъртруд проследи с очи как пъстро натруфената проститутка лениво се отдалечава към таверната. После хвърли поглед към съпруга си, който предвидливо се беше извърнал в противоположната посока и се преструваше, че прелестите на Мориса не го вълнуват ни най-малко, фактът, че откакто бяха напуснали Англия, Гъртруд не го бе изтървала от поглед нито за миг, го вбесяваше. Беше изпаднал в положение, не по-различно от онова на осъдените на борда на „Гордостта на Лондон“. Беше неин затворник.
Гъртруд отново насочи вниманието си към младата жена в дюкяна на обущаря, намръщи се заплашително и размаха дебелия си пръст.
— Развратна малка блатарка. Ще те накарам да съжаляваш.
Шимейн обърна гръб на неразбираемата закана и отново погледна господаря си.
— Мисля, че нарочно провокирахте тази жена, господин Торнтън, и с радост бих ви целунала за това.
Гейдж се усмихна широко и леко се приведе напред.
— Ако това е обещание, Шимейн, ще поискам да го изпълниш, когато се приберем у дома.
— Аз наистина не… искам да кажа, аз само… — Способността на заселника да я изкарва от контрол изумяваше Шимейн, защото не можеше да си спомни някога да се е чувствала така объркана в присъствието на Морис. А годеникът й беше маркиз по дяволите!
Тя осъзна, че обущарят чака и го посочи безпомощно:
— Не трябва ли да поръчаме обувките сега, за да можем да се върнем в къщата ви преди да се е стъмнило?