Сълзи от злато

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Слънцето предлагаше в здрачината прекрасна гледка, приятна промяна след мъглата, която бе обвила замъка. Николаус бе пристигнал, както бе предрекъл Максим. Той си бе проправил пътя през заснежените пътища с ескорт ездачи и бе донесъл подаръци — принадлежности за ръкоделие — игли, конци и обръч. По време на няколкодневното му посещение Елиза бе много приветлива и внимателна. Гледаше го в устата, очакваше с нетърпение всяка негова дума, докато зад гърба на Николаус отговаряше много студено на погледите на Максим, който я наблюдаваше както и преди с лъчезарен поглед. Беше ли той наблизо, тя винаги усещаше погледа му. Ако успееше скришом да го зърне, то предчувствието й се потвърждаваше. Погледът му бе понякога питащ, след това очароващ, замислен или проницателен. Каквото и да бе настроението му трудно можеше да остане незабелязано. Тя много често не можеше да удържи намерението си да остане недостъпна. Ако целта му е да я обърка, то той беше успял напълно. Николаус се бе разделил с нея на входа с обещанието да се постарае при следващото посещение да организира пътуване до Любек.

Вечерта Елиза помоли Спенс да сложи още дърва на камината в спалнята й. Освен това му нареди в присъствието на Максим да сложи резе на скритата врата. Това малко укроти яростта й… След това се оттегли в спалнята си с подаръците и остави Максим сам. Отдавна бе отминало времето, когато се бе наслаждавал на вечерите, които прекарваше в уединение. Сега самотата му се струваше потискаща, лишен от компанията на Елиза, независимо от бурните словесни двубой, които почти винаги си устройваха.

След вечерята готвачът вдигна и почисти масата, след което легна. Фич и Спенс не казаха нито дума, докато изпълняваха вечерните си задължения, тъй като забелязаха, че между господаря им и дамата не всичко е наред. Докато Фич оправяше стаята на маркиза за през нощта, Спенс прекоси салона с наръч дърва в ръце, които носеше за Елиза.

Максим взе бързо решение, стана и последва Спенс до стаята на Елиза. Там застана, подпрян с рамо на вратата, докато прислужникът подреждаше дървата на полицата до камината. На масата на Елиза горяха две свещи. От такова разстояние Максим не можеше да забележи дали тя се изчерви, усетила погледа му. Знаеше само, че нейната близост го привлича неотразимо. Елиза изпъна парче лен на гергефа си.

— Искате да прекарате вечерта сама или бих могъл да седна при вас? — попита той учтиво.

Тя сбърчи нос, за да покаже отегчението си и го погледна хладно.

— Свободен сте да правите каквото искате, милорд. Не мога да ви нареждам къде да седите в собствената ви къща.

Спенс побърза да излезе.

С лека усмивка Максим придърпа до огъня един стол с висока облегалка и седна.

— Както виждам, не сте ми простили.

— Не знаех, че искате прошка — отговори Елиза раздразнено. — Имах впечатление, че намирате постъпката си за правилна.

Елиза се вдълбочи отново в избора на цветните конци, които бе прикрепила свободно към горния край на гергефа. Както бе седнала и се посветила на домашната си работа, тя изглеждаше като първообраз на домашния уют, което се стори на Максим необикновено привлекателно. Радваше се на нейната компания повече, отколкото на всяка друга жена, въпреки пропастта помежду им. Споменът за Арабела бе вече избледнял като сянка. Знаеше, че би я забравил напълно, ако Елиза прояви интерес към него.