Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Накрая заговори, претегляйки всяка дума:
— Сроднико, казаното от теб е вярно, макар че за мен беше удоволствие да пътувам на север с приемния ти син, а и никак не съжалявам да съм по-далеч от тази война.
Едната вежда на Михаил се изви.
— Хм, по-скоро бих очаквал по време на война да напуснеш с крайно нежелание Владението си. Не си ли определен за наследник на своя брат?
— Да, аз съм регент и пазител на Владението, но съм се заклел да подкрепя правата на неговите синове недестро.
— Струва ми се, че си можел да намериш и по-мъдро решение. Ако брат ти загине в битка, несъмнено си по-подходящ за владетел от всяко празноглаво хлапе, законно родено или копеле. Сигурен съм, че и хората от Владението биха предпочели теб. Има истина в поговорката, че когато котето е малко, кухнята е игрище на мишките. В такива размирни времена всяко Владение има нужда от силна ръка. И по време на война по-младият син може да се издигне до такава власт, която би била немислима за него в мирни години.
„Но аз не се стремя да стана владетел…“
Знаеше обаче, че господарят на Алдаран просто няма да му повярва. За хора като него амбицията беше единствената достойна подбуда на всеки мъж, роден в могъщ род. „Затова ли непрекъснато опустошаваме земите си с братоубийствени войни?…“
Премълча чувствата си, защото Михаил щеше веднага да го отпише като прекалено женствен или още по-лошо — страхливец.
— Моят брат и господар прецени, че ако изпълня задачата си тук, ще сторя по-голяма добрина на Владението.
— Нима? — навъси се господарят на Алдаран. — Значи е още по-важна, отколкото предполагах. Добре, сроднико, обясни ми, щом си пристигнал с толкова значимо послание, та брат ти го е поверил на най-големия си съперник!
Изглеждаше разгневен и настръхнал, но докато Аларт говореше, Михаил постепенно се отпусна в креслото си, накрая кимна бавно и въздъхна.
— Не е толкова зле, колкото се опасявах. И аз съм надарен с достатъчно силна прозорливост, мога и да чета мисли… Не и твоите, сроднико — къде си се научил да издигаш такива прегради в ума си? Вече знаех, че си дошъл да обсъждаш войната с мен. Боях се, че ще ме подтикваш да застана на ваша страна заради отдавнашното ми приятелство с твоя баща. Макар наистина да обичах баща ти като близък приятел, чак толкова не бих направил. Може би ще помогна на Елхалин, ако видя, че ви притискат в ъгъла, но не ми се иска да участвам в атаките срещу Райднау.
— Не нося такова послание, сроднико. И все пак защо би отказал?
— Защо ли? И още питаш! Добре, момче, сега ти ми кажи — какво са ти направили Райднау?
— На мен ли? Нищо, ако не броим дреболията, че нападнаха въздушната ни кола и с това причиниха смъртта на баща ми. Но всички равнинни Владения имат зъб на тези пришълци, защото навлязоха в Серайс и взеха много от жените за свои съпруги.
— Нима са извършили зло? — учуди се господарят на Алдаран. — Самите жени от Серайс ли поискаха помощта ви или доказаха, че са ги взели против волята им?
— Не, но… — запъна се Аларт.
Законите не позволяваха жените с кръв на Хастур във вените си да се омъжват за други, освен за свои сродници. Михаил долови мисълта му.
— Точно този довод очаквах. Искате тези жени за себе си и себеподобните си. Чувам, че мъжката линия в Серайс на практика е закърняла. Именно кръвосмешенията ги докараха до тази незавидна участ. И ако жените продължаваха да се омъжват за Хастури, познавам достатъчно рода им, за да предскажа, че техният ларан нямаше да оцелее и стотина години. Имат нужда от нова кръв в рода си. А Райднау са и здрави, и плодовити. Нищо по-добро не можеше да споходи жените от Серайс!
Аларт се усети, че лицето му издаде погнусата, макар гласът му да не трепна.
— Ако ми простиш откровените думи, сроднико, за мен е отблъскващо да обсъждаме връзките между мъже и жени само през изкривената призма на прокълнатата размножителна програма…
Господарят на Алдаран изпръхтя неучтиво.
— Вярвам ти, обаче не смяташ за нещо недостойно жените от Серайс да се омъжват в родовете Хастур, Елхалин и Ейлърд, нали? Това няма ли пак да е съешаване за разплод, за да се запази техният ларан? Казвам ти — не биха оцелели дори три поколения! Колко плодовити синове се родиха в Серайс през последните четирийсет години, а? Хайде де, нима си въобразяваш, че онези властници в Тендара само от милосърдие се стремят да запазят чистата линия на Серайс? Млад си, вярно, но е невъзможно да си толкова наивен. Хастурите предпочитат онзи род да измре, вместо да се смеси с нашественици, само че Райднау имат други замисли. И дават единствената възможна надежда на Серайс — новите гени! Ако желаете да проявите мъдрост, ще поканите тези грубияни да се обвържат чрез женитби и с вашите родове!