Магията на страстта

— През всички тези години — каза бавно Робърт — ти никога не си ме питал за майка си. Когато се опитвах да кажа нещо, ти ме караше да млъкна. Изглежда Клара е още по-подходяща за теб, отколкото предполагах.

Люсиен търпеливо и мълчаливо го изчака да свърши.

— Така — каза Робърт, облегна се назад и посегна отново към чашата си. — Защо е флиртувала майка ти? Донякъде, защото й е доставяло удоволствие, отчасти защото се е страхувала от старостта, а се е усещала млада и привлекателна, когато е привличала вниманието на мъжете. Но мисля най-вече затова, че баща ти я е карал да го прави.

Лицето на Люсиен стана мрачно.

— Не разбирам какво общо са могли да имат възрастта на майка ми или пък баща ми. Тя още не е била на почтена възраст, а баща ми я е обичал до предела на възможното.

— Тъкмо там е въпросът, не мислиш ли? Никой не желае една патетична, вкопчваща се в теб, потискаща любов, колкото и романтично да звучи. С кучешката си преданост баща ти направо е задушавал майка ти, той знаеше само да кърши ръце заради любовните й авантюри и я умоляваше като беззащитно дете да се откаже от тях. Много по-добре е било да я сложи на коленете си, да я напердаши и така сам да сложи край на всичко. Като се позамисли човек, разбира, че е имал сто по-подходящи начини, отколкото да се остави майка ти да го води за носа. Но той това си избра. Тебе не те очаква същата съдба, само защото си негов син.

— И все пък той е я убил — въздъхна Люсиен. — Трябвало е да убие само Гансли или себе си, могъл е да я остави да живее.

— Един господ знае какво се случило с Едуард през онази нощ — отговори кротко Робърт. — Може да е полудял или е разбрал, че майка ти този път наистина ще го напусне и не е само закана. Аз обичах брат си, Лъки, също като теб. Но той съвсем не беше съвършен. Зная, че с годините ти премина на негова страна, но може да си проявил по-скоро разбиране, отколкото симпатия. Също като баща си, и ти често беше принуден да просиш от майка си привързаност, нали?

— Не беше така — измърмори Люсиен. — Тя просто беше заета… А когато си бяха вкъщи, двамата само се караха.

— Мило мое момче — каза Робърт, наведе се напред и докосна успокояващо коляното на Люсиен, — не бива да се съмняваш, че родителите ти са те обичали. И двамата ужасно се гордееха с единственото си дете. Това не може да не си го усещал.

Люсиен сви рамене.

— Колкото любов съм получил като дете, получил съм я от теб, Роби. Ако бог ме благослови с деца, ще се отнасям с тях така, както ти се отнасяше с мен, а не по примера, който ми дадоха моите родители.

— Наистина ли го мислиш, Лъки? — попита Робърт и се усмихна. — Мисля, скъпи, че никога не съм получавал по-хубав комплимент. Ще е все пак почтено да те предупредя, че ако продължиш в същия дух, ще ме видиш разплакан, с което ужасно ще те притесня.

— На стари години ставаш и сантиментален, Роби — усмихна се Люсиен.

— Още не знаеш и половината — изсумтя Робърт. — Да беше ме видял как седях в нощта на сватбата ти сам в библиотеката, за да дам простор на силните си чувства… Добре, че трябваше да отгледам теб, а не някоя дъщеря. Представям си, че на нейната сватба сигурно щяха да изплача пълни кофи сълзи. Но ние май се отклонихме от темата. Ако ти бях добър баща, Лъки, щях да произнеса няколко пъти строгите думи, които се очакват от родителите. Но ти не искаш да ги чуеш.