Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
17
На другата сутрин Клара закусваше сама в салончето до стаята на Люсиен. Беше им станало навик да се хранят заедно в това малко помещение, а не в големия салон за закуска долу, запазен за официални случаи. Клара държеше особено много на това време сутрин, когато двамата с Люсиен общуваха спокойно и непринудено. Все още по пеньоар и халат, хапваха кифлички, пиеха горещ шоколад и обсъждаха плановете си за деня.
Днес за пръв път след сватбата се оказа сама. Люсиен беше станал рано и се беше облякъл, без да каже дума. Неговият слуга, свикнал да го чака отвън, докато не го викнат да влезе в спалнята на своя господар, отговори само със смутен поглед на въпросите на Клара относно плановете на нейния съпруг.
— Да пратя ли да викнат Хейъс, милейди? Той може да знае къде е лордът.
Но Клара не пожела да притеснява иконома или госпожа Макинес, поне не преди да се облече както трябва. Реши, че е глупаво да настоява така отчаяно да разбере къде е съпругът и още преди да е закусила.
Доста странно е все пак, че трябва да закуся сама, помисли си Клара, когато й донесоха подноса. Почака петнайсет минути, през които си изпи кафето на дивана, но после изгуби надежда, че Люсиен още може да се появи.
Не че можеше да го упрекне за отсъствието му. Снощната вечер беше толкова неприятна, направо ужасна и ако не за него, то със сигурност за нея. Споменът за толкова красивата лейди Холинг преследваше упорито Клара, колкото и да се мъчеше да не мисли за нея. Тази жена и Люсиен… колко глупаво от нейна страна, да не разбере веднага, че Люсиен и тя са нещо повече от добри познати. Андрю не може да го е знаел, иначе нямаше да я заведе там, където се наложи да бъде представена на метресата на Люсиен. Простена гласно, щом си го помисли. Колко бесен трябва да е бил Люсиен! Бесен и с основание унизен. Всеки друг сигурно щеше да знае, че лейди Холинг е негова любовница. Колко ли е бил шокиран, че Клара се появи тъкмо докато той разговаряше с нея. Не знаеше какво да прецени като по-ужасно — факта, че Люсиен издържа толкова красива жена, или, че тя се държа с тази жена като същинска глупачка. Лейди Холинг сигурно би овладяла подобно положението много по-добре от Клара.
Допускаше, че няма право да се чувства измамена, или толкова бясна, че да е готова да удуши Люсиен с голи ръце. Люсиен никога не й беше обещавал да няма метреса. Мнозина женени мъже си имаха, смяташе се за приемливо, стига връзката да не преминава определени граници, стига и мъжът, и жената да се придържат към определени правила. Снощи Клара беше прекрачила несъзнателно тези граници, но Люсиен и лейди Холинг също. Тя никога не беше унижавала Люсиен с флиртовете си, а той никога не я беше компрометирал така открито с метресата си.
Клара простена още веднъж и закри лицето си с ръце. Дали не се държи некоректно? Люсиен изглеждаше също толкова нещастен, че са го хванали с лейди Холинг колкото и тя, когато проумя истината. Люсиен беше след това много мил с нея, пое я от прегръдката на Андрю, за да продължат да танцуват двамата, тъй че й се наложи да изличи в края на краищата ледената усмивка от лицето си. Той сякаш разбра инстинктивно, че тя трябва да бъде закриляна, защото се е сблъскала изведнъж с истината и то пред много очи. Затова я притисна силно към себе си, преведе я умело през тълпата, а после я погледна в очите и й се усмихна насърчително. Тя би предпочела да заплаче и да зарови лице в рамото му, да го помоли да я обича въпреки, че е толкова невзрачна, въпреки всичките й недостатъци.
После той я върна при компанията, седна до нея и пое ролята на домакин. Тя смътно си спомни, че успя даже да се усмихва, да се смее и да разговаря с останалите. На моменти й се струваше, че само е сънувала всичко това, че тя самата не е присъствала. Люсиен бе положил всички усилия тя да не рухне. Гостите им може би изобщо не забелязаха как се чувства. Или бяха твърде добре възпитани, за да се държат по друг начин, вместо да се преструват, че всичко е наред.
Стори й се, че измина цяла вечност преди Люсиен да й помогне да се качи в каретата и втора вечност, преди да стигнат след мълчаливо пътуване в Барингтън.
Люсиен каза няколко думи само когато каретата потегли от Воксхол и той я зави с одеяло. После я прегърна, привлече я към себе си и каза:
— Не се притеснявай, Клара. Денят беше за тебе дълъг и напрегнат. А сега просто си почивай, скъпа.
Любезността му беше толкова благовъзпитана и дистанцирана, че я накара само още повече да се отчая. В Барингтън той я качи на ръце до нейната стая и й пожела лека нощ, защото се налагало да излезе още веднъж.