Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Да, той излезе, сигурно за да отиде при метресата си, а Клара лежа за пръв път сама в голямото студено легло и се почувства ужасно. През дългите часове, докато беше будна, тя си каза, че просто има брак, какъвто и повечето жени от висшето общество, но просто не можа да се утеши с тази мисъл.
Тя не знаеше кога беше станало, кога Люсиен я вдигна от нейното легло и я занесе в онова, което винаги бяха споделяли. След продължителен плач беше потънала, изтощена, в толкова дълбок сън, че просто не можеше да си спомни какво се е случило. Той миришеше силно на цигари и алкохол и явно се бе учудил да я намери в нейното легло. Измърмори, че я е занесъл в нейната стая само, за да може момичето да й помогне да се съблече. Звучеше правдоподобно, защото този път се беше съблякла в своята стая. Досега го правеше винаги в неговата.
Беше се опитала да каже нещо от рода, че той сигурно е събличал лейди Холинг, но Люсиен само я сложи на леглото и каза:
— Това го предоставям на Андрю Блейксли. Ако може, разбира се, да се дръпне за достатъчно дълго време от теб. Давам ти добрия съвет, да не го насърчаваш твърде много, ако искаш този твой добър приятел да продължи да живее.
Тези думи и гнева в неговия глас тя, за съжаление, помнеше твърде добре. Дори полузаспала, беше бясна, може би дори повече отколкото би си позволила в будно състояние. Но се бе почувствала толкова ранима и избутана встрани, че изпита желание да си отмъсти. И го направи. С юмруци и с крака. Вместо да натъжи Люсиен, нейното нападение само го ядоса. Той легна върху нея, изви ръцете й над главата, смъкна й нощницата и я облада толкова грубо, че и двамата останаха безмълвни и без дъх. Той дори не си бе свалил палтото, та тя за малко да се задуши в гънките му, преди той да стане от нея.
Когато се съблече, той стана по-внимателен, по-бавен, положително вече не брутален, но всичко беше толкова далеч от нежността, с която бе свикнала да я люби. Люсиен я беше подчинил, беше я обладал и ясно й бе доказал кому принадлежи. Едва когато той свърши, тя заплака от срам и гняв, а той сякаш отстъпи, прегърна я и каза, че съжалява. Трябваше й доста време, преди да се отпусне най-сетне в прегръдката му, а после, вече съвсем капнала, да заспи. Събуди се след дълги часове, и видя, че Люсиен се облича. Той излезе небръснат от стаята, без да се сбогува с нея.
Лейди Холинг. Тя се запита откога ли познава Люсиен тази жена? Разрови се в спомените си от петте месеца, откакто бяха женени, но не си спомни за нито една нощ, която той да не е прекарал в Барингтън. Дори в дните, когато беше на път с Улф и Джак, след това пак се връщаше при нея. Всяка нощ беше споделяла неговото легло, нещо повече, дори когато предпочиташе, през няколкото дни в месеца, да се премести в своето. Люсиен настоя, че тя може да лежи до него не по-малко удобно, отколкото в стаята си и не пожела да приеме нещо, макар и толкова естествено, да пречи на съпрузите да спят в едно легло. Не му пречеше явно и това, че през тези дни пред сексуалните им авантюри се издигаше преграда. Можеше да докаже присъствието му вкъщи през всяка нощ, нещо повече — и през повечето дни. Ако е виждал лейди Холинг, посещенията му при нея трябва да са били повече от кратки, освен ако не я е излъгал за вечерите, за които твърдеше, че ги е прекарал с приятели. Клара се съмняваше. Беше твърде невероятно един мъж да въвлича в такава изневяра и приятелите си.
Можеше ли един мъж да бие красивата си метреса? Беше ли възможно? Или мъдро? Клара остави рязко чашата си и отиде до голямото огледало над камината на отсрещната стена.
— Само да можеше да направиш нещо с лицето си, Клара? — каза си тя и се загледа с растящо отчаяние в себе си. Лицето й наистина нямаше цвят. Понеже не изрусяваше косата си и не употребяваше пудра, все неща, които отдавна бе отхвърлила, наистина нямаше как да подобри външността си.
Вече беше положила всички усилия, за да направи дома на Люсиен колкото може по-уютен за него и той твърдеше, че въпреки спомените много му харесва. Изглеждаше сякаш не предпочиташе никое друго място пред Барингтън. Свикна даже да кани приятелите си на вечеря или да играят карти, когато се случеше Клара да отиде без него на бал или соаре. Често се беше прибирала късно през нощта или рано сутринта и ги беше сварвала весели в кабинета на Люсиен, където пушеха и пиеха в чудесно настроение. Улф и Джак оцениха високо промените, направени от Клара в Барингтън и я уверяваха, че винаги с удоволствие й гостуват.
Люсиен изглеждаше много доволен и от нейните реакции в леглото. Даже миналата нощ тя не можа да скрие докрай, че й е доставил наслада, а някакво инстинктивно познание й подсказа, че удоволствие е изпитал и той. Знаеше толкова малко за мъжете. Той може и да не задоволяваше нуждите си като я обладаваше по два или три пъти всяка нощ. Въпреки това не можеше да си представи, че има неща, които той би правил с лейди Холинг, но не и с нея. Нещата, на които бе научил Клара, за да може тя да го задоволява плътски, надминаха и най-буйните й фантазии. Ако имаше още неща, които можеха да се правят или знаят, сигурно щеше да е необходима тренираност на тялото, присъща само на акробати. Ако лейди Холинг е толкова надарена, Клара трябваше веднага да се признае за победена.