Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Това някога да те е възпирало? — разсмя се Люсиен.
— По-често отколкото си мислиш. Когато ти се родят деца, Лъки, ще го разбереш, аз искам само да ме изслушаш и после добре да размислиш. Ти толкова дълго мразеше майка си, ти стовари върху нея цялата вина, но обожаваше баща си и го превърна в жертва. Аз обичах брат си, но неговата вина е по-малка от нейната. Той не биваше да реагира на изневерите на майка ти така, както го правеше. Каквото и да бяха сторили лорд Гансли и майка ти, те не заслужаваха такъв край — да бъдат преследвани и след това убити като зверове. Не съм ти го казвал, но почти се радвах, че брат ми застреля и себе си, защото, ако не го беше сторил, щях, може би, да го направя аз.
— За бога, Роби!
— Остави ме да свърша. Има нещо, което трябва да разбереш, Лъки, затова ме чуй много добре. Ти живя години със страха да не станеш като баща си и да не обикнеш жена толкова силно, че да станеш неин роб. Но истината е, че приличаш по-скоро на своята майка.
Люсиен поклати глава и отмести поглед. — Не!
— Ти винаги си го знаел — продължи Роби. — Не, чуй ме. На мен не ми е по-лесно да ти го кажа, отколкото на теб да го чуеш.
— Това не е вярно — възрази разпалено Люсиен.
— Вярно е. Ти толкова ми напомняш майка си, че винаги ме е било малко страх. Помисли само за начина, по който се отнесе към Клара. Тя трябва да играе по твоята свирка или по ничия друга, така ли е? Ако се окаже, че не те обича достатъчно предано, ти ще я отпратиш като куче.
— Аз не това искам.
— Така ли? — попита Робърт. — Ти заложи десет хиляди лири, за да докажеш, че тъкмо това искаш. Искаш Клара толкова много да те обича, че изобщо да забрави за собственото си щастие. Искаш тя да чака пред вратата, както го правеше твоят баща, да чака и да се надява…
— Не — каза Люсиен, стана, отиде до огъня и прокара ръка през косата си. — Не — каза вече по-спокойно. — Ти… грешиш. Ти си луд. — Той преглътна мъчително. — Аз не приличам ни най-малко на своята майка.
— Разбирам — каза Робърт. — Ти си верен и предан на съпругата си, нали?
Люсиен потри челото си с ръка, сякаш го болеше глава.
— Клара флиртува…
— Невинно. — Навярно много по-невинно от всички други дами от висшето общество. Това изобщо не може да се сравни с откровените покани, изричани от майка ти. Добре де. — Той стана. — Твърдиш, че не приличаш на майка си. Докажи го. Убеди ме, че твоят брак има някакво значение за теб. Но не го прави като твоя баща и не допускай външни сили да разрушат съществуващото между теб и Клара.
Люсиен отпусна ръце и се втренчи в пламъците.
— Не искам да приличам нито на единия, нито другия, Роби — той си пое дълбоко дъх — искам да приличам на теб. След всички тези години и след всичко, което тя ти причини, ти прости на лейди Ана и си изведнъж толкова доволен. Не си представям защо я допусна отново в своя живот, но трябва да призная, че никога не съм те виждал по-щастлив.
— Както ти с Клара — измърмори Робърт. — Може и двамата да сме осъзнали една важна истина, Лъки. От мига, в който се оказах в състояние да осъзная глупостта си — причина да загубя Ана, — вече бях в състояние и да й простя нейната глупост. Не виждах защо тя или аз трябва и занапред да се отказваме от щастието, на което се радвахме някога заедно, защото любовта ни беше силна и дълбока. Аз продължавам да я обичам, но се надявам днес да съм по-мъдър от тогава.
— Ти за малко не умря заради нея.
— Да — Робърт сложи успокояващо ръка на рамото на племенника си. — Опитай се да си представиш по-нататъшния си живот без Клара и ще разбереш какво изпитвах тогава. Но беше и глупаво, и егоистично от моя страна, да копнея за смъртта. Още повече, че тогава и ти имаше нужда от мен.
— Наистина.
Робърт въздъхна и пак седна.
— Този опит ме научи на още нещо. Животът е твърде скъпоценен дар, за да го захвърлиш ей така. Ние хората сме склонни да се оставяме емоциите да ни ръководят и тогава, вместо да разсъждаваме ясно и разумно, вършим какви ли не глупости. Твоят баща трябваше да остави майка ти да си отиде, да се посвети на твоето възпитание и да изгради без нея нов живот за вас двамата. Вместо това той уби егоистично двама невинни, уби и себе си, а с това не направи услуга на сина си. Аз трябваше да оставя Ана да си отиде и да не правя такава мелодрама. Беше нечестно спрямо теб, Лъки, а също и спрямо мен самия.