Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Ако на времето гордостта ти не беше взела връх, — измърмори Люсиен, — беше ли възможно лейди Ана да не те напусне?
— Разбира се. И ако баща ти беше посрещнал по друг начин държането на твоята майка…
— … нещата може би нямаше да вземат толкова лош обрат — допълни Люсиен. — Това са все интересни разсъждения, Роби, само че никога няма да разберем дали са верни, нали така? Разбирам все пак какво искаш да ми внушиш. Кажи ми — помоли той и погледна чичо си. — Искаш ли да се ожениш за лейди Ана? Или поне да й направиш предложение за женитба?
Робърт се усмихна невинно.
— Може би. В момента ми е достатъчно да се радвам на компанията й и да се старая тя да е доволна от моята. Тя внимава толкова с мен, колкото ти с Клара. За такива неща се иска време.
— Ако такова е желанието ти — каза бавно Люсиен, — бих се радвал много за теб, независимо от това, което съм казвал някога за лейди Ана.
— Люсиен! — възкликна видимо трогнат Робърт.
— Може би е вече твърде късно — продължи Люсиен, — но и аз проумях нещо за живота. Човек прекарва много по-щастливо дните си, когато има до себе си човек, когото обича. Баща ми е трябвало да постъпи, може би, точно така с моята майка — просто да я обича и приема такава, каквато е. Още помня времето, когато те бяха щастливи заедно.
— Разбирал си го навярно по свой детски начин — потвърди Робърт. — Но такава любов обикновено не трае дълго. Трябват й все нови и нови емоции, за да продължи да гори.
— Разбирам, че за моите родители е било точно така. Но, кой знае, с времето нещата са щели, може би, да се пооправят, особено ако баща ми беше реагирал по друг начин, след като майка ми е била неспособна да го направи. Мисля, че всяка любов е по-добра от липсата на любов, а хубавата любов би трябвало да приветстваме. Искам ти да си щастлив, Роби. Заслужаваш го и ако можеш да го постигнеш с лейди Ана, имаш моята благословия и най-искрените ми благопожелания.
18
За Люсиен се оказа трудно да се придържа към възприетите отскоро възгледи за любовта и нейните предимства, когато, вече в Барингтън, влезе в салона и свари там съпругата си и Блейксли един до друг и събрали глави, да се смеят толкова интимно, че сви неволно ръцете си в юмруци. Сякаш през червена пелена видя пред себе си сцена отпреди много години, с тази разлика, че тогава двойката беше отишла много по-напред. Неговата майка и любовникът й, легнали на дивана, отначало се ужасиха, когато той неволно ги прекъсна, после се смутиха, оправиха набързо дрехите си и се разсмяха, както сега Клара и капитан Блейксли, сякаш на чудесна шега, която можеха още дълго да споделят.
Люсиен трябваше да премига, за да отпъди първата картина и да признае, че както Клара, така и нейният гост бяха напълно облечени и че съпругата му не правеше нищо необичайно, а само развличаше в салона си стар приятел от детинство. Тя не беше жестока като неговата майка, Клара никога не би го ранила по такъв начин, дори да имаше достатъчно основания да го стори. Той се замисли над казаното от Робърт и трябваше с известно притеснение да признае, че Роби има право и той навярно е наследил склонността си към жестокост от своята майка. Досега тази мисъл не му беше минавала през ума и тя никак не му хареса.
— Люсиен, прибрал си се!
Клара и Андрю Блейксли станаха, Клара с малко уплашено лице и нервна, а Блейксли сякаш зарадван, че го вижда.
Клара тръгна с простряна ръка към него, Люсиен инстинктивно я хвана и усети колко е студена.
— Толкова се радвам, че си дойде — каза тя и той прочете в очите й загриженост. Какво, по дяволите, беше очаквала? Че ще я набие? Ще я навика? Или Памела все още я преследва?
Люсиен прецени бързо възможностите си. Да се отдръпне зад ледена стена, беше винаги предпочитаната му тактика, последвана от сарказъм и силен яд. По този начин можеше за броени минути да разплаче Клара и да тласне Блейксли дори до там, че да го извика на другата сутрин на разсъмване на дуел. При ужасната ревност, която изпитваше, тъкмо това щеше да го задоволи и доскоро би направил, без много-много да му мисли. Вместо това реши да изчака да види какво ще стане, ако се държи като нормален съпруг.
Той вдигна ръката на Клара, целуна пръстите й, а после я покри с топлата си ръка.
— Скъпа, съжалявам, че излязох тази сутрин, без да ти се обадя. Бяхме се уговорили с Роби да закусим заедно и не исках да те будя.
— С Роби? — повтори тя тихо и на лицето й се изписа облекчение. — О, радвам се. Надявам се, че си прекарал приятна сутрин. Вие двамата вече рядко се виждате на спокойствие.