Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Чу се леко драскане на вратата и след поканата на Клара в стаята влезе госпожа Макинес, понесла сребърен поднос, на който лежеше визитна картичка. На Клара не й убегна укорителния поглед, който жената хвърли на недокоснатата закуска.
— Посетител? — попита Клара и посегна към визитната картичка. — Токова рано?
— Минава дванайсет, милейди — заяви госпожа Макинес с тон, който съответстваше на израза, изписан на лицето й.
— А, това е Андрю! — възкликна Клара и се загледа във визитната картичка със смесица от радост и загриженост. — Госпожо Макинес, кажете му, моля ви, да ме изчака в салона и се разпоредете да ни донесат чай. Освен това изпратете ми, моля ви, Берти. Ще се облека набързо и ще изляза при капитан Блейксли.
— „Бауд Глаксън“ — повтори лорд Манинг, остави чашата си на масата и изгледа с нескрит интерес племенника си. — Как, по дяволите, е възможно почтен млад мъж като капитан Блейксли да се озове в такава изпаднала дупка като „Глаксън“? Помня добре неговите родители още от времето, когато ухажвах Ана. Те щяха да са ужасени, ако знаеха къде се шляе сега техният син. Бяха много мило старо семейство, тези Блейксли.
— Да, наистина — измърмори хладно Люсиен. — Не бива да забравяш, Роби, че Андрю Блейксли не е дете, за което да си създаваме грижи.
— Не, разбира се, че не е — съгласи се Робърт, — но не ми е никак приятно да виждам как младеж с такива достойнства се забърква с подобна долнопробна компания. Най-вече тази на Памела Холинг. Сега, след като е извършила пъкленото си дело, току-виж остави капитан Блейксли на мира, но, кой знае защо, се съмнявам. — Той вдигна рисунката, която лежеше в скута му, и й хвърли колеблив поглед. — Като се има предвид, че е могла да се опре само на слухове и предположения, нарисувала го е не зле. Разбира се, някои подробности не са верни, но като цяло, както ние с теб знаем, не е се е отдалечила кой знае колко от истината. Какво грозно хрумване да нарисува на баща ти твоето лице, а на майка ти лицето на Клара. А този, с когото тя бяга трябва да е лорд Хънсли или капитан Блейксли, така ли?
— Както виждам фактът, че това трябваше да бъде публикувано, изобщо не те смущава.
Робърт му се усмихна успокояващо.
— Лъки, момчето ми, ние крихме истината толкова дълго, колкото беше възможно. Събитията са вече толкова отдавнашни, че това няма абсолютно никакво значение. По-голямата част от обществото отдавна се досети какво всъщност се е случило. Не исках да страдаш от всичко това повече отколкото изстрада тогава, като момче, но днес си изцяло в състояние да се отървеш с едно измърморване или с отсъстващ поглед. Не мисля, че някой би те държал отговорен за каквото и да било, сторено от твоя баща, въпреки несполучливия избор, който лейди Холинг е направила за надписа над малката си рисунка.
— Не мислиш, че хората очакват историята да се повтори?
— След ужасния облог, който си сключил с лорд Кърлейн, едва ли ще можеш да ги възпреш, нали? — отговори Робърт. — Но вината е само твоя, момче. Тъй че колкото по-скоро сложиш край на тази лудост, толкова по-рано ще спрат и приказките.
— Така е.
— Ако Клара разбере за облога, ще ти е адски трудно да си върнеш доверието й. Това би било по-лошо от всичко, което тази рисунка би могла да отприщи, ако я бяха публикували.
— Да каза равнодушно Люсиен.
Робърт изостави с въздишка безплодната тема.
— Кажи ми — помоли той внимателно, докато сгъваше рисунката и я слагаше на масата — Клара зарадва ли се да види отново стария си приятел? А ти представи ли се с пристъп на ревност като пълен глупак?
Люсиен го изгледа хладно.
— Ти винаги си бил незаслужено злобен спрямо младия мъж — констатира Робърт.
— Дори и наполовина не колкото ти спрямо полковник Хънингтън — веднага му го върна Люсиен.
— Охо, удар под кръста — призна усмихнато Робърт. — Освен това е вярно. Не е ли странно, че и двете жени, които обичаме, си имат работа с военни? Лъки, дали не трябваше да се откажем от титлите си и да постъпим в армията? Щяхме да имаме, може би, повече късмет, или поне аз. Защото ти получи дамата на сърцето си, нали така?