Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той веднага разбра, че се е тревожила заради Памела, и сведе поглед към ръцете й, за да не види Клара колко го е трогнало това. Беше сладкото съзнание, че той означава достатъчно много за нея и не бива да допуска тя да изпитва, та, макар и сянка от ревност.
— Да, прекарахме една приятна сутрин, благодаря — отговори с усмивка. — Следващия път, ако искаш, можем да отидем заедно при него. Блейксли, добре дошъл в Барингтън. — Той подаде на другия мъж ръка и се опита радостта му да прозвучи убедително, въпреки че в себе си пращаше човека по дяволите. Или поне през вратата навън, за да получи Клара само за себе си.
Беше лесно и изключително приятно, констатира той през последвалия половин час, да мислиш само най-доброто за хората, а не най-лошото. Клара седеше на канапето до него и срещу Блейксли, държеше ръката му и му се усмихваше дори, когато той мълчеше. Стараеше се, изглежда, както и той, да отхвърли всичко неприятно, което се бе случило предишната вечер и да се убеди, че бракът й продължава да е щастлив. Блейксли не беше лошо момче, макар да беше луд по Клара. Изглежда приемаше все пак, че Люсиен има неограничени права над нея, затова се държеше прилично и приятелски. Въпреки хладното подводно течение, което не му убегна.
— Клара — каза Андрю Блейксли, след като изпи още една чаша чай, — имаш ли рецептата на пудинга от кафяви сладки, който майка ти редовно приготвяше за пикниците? Имаше вкус на бренди и на орехи, спомняш ли си?
— Разбира се! Един от любимите десерти на мама. Имам рецептата.
— Ще бъдеш ли така мила, да ми я запишеш, преди да си тръгна? Съжалявам, че ще те затрудня, но съм я обещал на един приятел. А после вече наистина ще трябва да си вървя.
Клара обеща да я донесе след минути и отиде да търси госпожа Макинес. Все още прави, след като тя излезе, двамата мъже се погледнаха открито.
— Надявам се не ми се сърдите, че посетих Клара докато ви нямаше? — попита Андрю Блейксли след кратко мълчание. — Дойдох рано и се надявах да ви сваря.
— Съжалявам, че не стана така — отговори Люсиен. — Ако Клара не ви е наляла до козирката с чай, не бихте ли желали да ви предложа някоя по-интересна напитка? — Той посочи един поднос с шери, бренди и вино.
— Да, благодаря, едно бренди би ми дошло добре.
Люсиен наля и на двамата, подаде чаша на капитан Блейксли и се приближи към огъня, за да изчака. Беше му ясно, че гостът нарочно е отпратил Клара.
— Допускам, че не съществува добър начин да ви го кажа — подхвана Блейксли и застана срещу Люсиен. — Имам чувството, че трябва да ви се извиня за мъчителната ситуация снощи във Воксхол. Прекалено късно разбрах какви са отношенията ви с лейди Холинг. Беше непростимо лейди Клара да трябва да бъде представена на вашата метреса, така че ви се извинявам.
Люсиен се усмихна и отпи голяма глътка бренди.
— Освен това — продължи капитанът притеснено, но не и по-малко решително, — исках да кажа, че много държа на Клара. Тя е моя приятелка от години и нейното щастие означава много за мен. Не бих желал тя да бъде наранена.
Люсиен вдигна вежда.
— Допускахте ли, че аз можех да го искам? Да я нараня?
— Не е невъзможно — отговори Блейксли, без да се замисля. — Познавам Клара по-отдавна от вас.
— Не — прекъсна го грубо Люсиен. — Не я познавате. Тя беше моя още преди да се е родила. Никой не я познава по-добре от мен.
— Така да е — продължи търпеливо Андрю Блейксли, — но ще се съгласите, вярвам, че я познавам добре.
За Люсиен това не беше важен въпрос и той само сви леко рамене.
— Вашите отношения с лейди Холинг могат дълбоко да наранят Клара. Тя винаги е вярвала във вечната любов. Клара нищичко не разбира от метреси и жени с нисък морал. Моля ви само, както би го направил всеки почтен мъж, да внимавате щото личните ви наклонности да не я засегнат.
Отговорът на Люсиен бе изречен с мъртвешко спокойствие.
— Капитан Блейксли, нима искате да намекнете, че нарочно съм го замислил така щото моята съпруга и моята метреса да се озоват по едно и също време във Воксхол?
— Разбира се, че не. Просто реших, че е подозрително и, откровено казано, отвратително, че така добре се възползвахте от създалите се обстоятелства.
— Лейди Холинг не е моя метреса — заяви той, — и не съм я чакал в онова тъмно кътче във Воксхол. Колкото и лоша да е, според вас, моята репутация, дори аз не бих отишъл толкова далеч, че да поддържам връзка с друга жена, докато съпругата ми е на един вик разстояние.
Блейксли го изгледа недоверчиво.
— След като си тръгнахме, лейди Холинг ми даде да разбера, искам да кажа, че тя ми обясни…