Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той сякаш осъзна присъствието на Люсиен и добави:
— Въпреки че беше, разбира се, глупаво от моя страна, да се изненадам. Знаех за отдавна предрешения ти годеж с лорд Калън.
— Ще позволите ли да ви честитя брака, лейди Калън? — каза любезно Памела. — И да ви пожелая щастие?
— Благодаря. — Клара премести поглед от Памела към Люсиен. Той забеляза колко е объркана. — Много ви благодаря.
— Един валс — каза Андрю, когато оркестърът засвири. — Искаш ли да танцуваш с мен, Клара? — Той погледна Люсиен, който даде мълчаливо съгласието си.
— Прекрасна двойка — отбеляза Памела, когато двамата се отдалечиха. — Но тя е още по-невзрачна отколкото предполагах. Питах се какво толкова е намерил капитан Блейксли в нея?
— Може би същото, каквото и аз — отговори спокойно Люсиен, без да се хване на стръвта, която му хвърляше Памела. — Нещо мило, което няма нищо общо с физическата хубост и което тя ще запази за цял живот. О, Джак най-сетне е дошъл.
— Той улови погледа на приятеля си, който се появи в другия край на дансинга, там, където беше сепарето на Люсиен. Джак се поклони леко на Памела, а после измъкна изпод наметалото си нещо дълго и тънко, и го вдигна високо, за да могат тя и Люсиен да го видят. Развитото руло на рисунката изчезна пак така бързо и Джак се присъедини към останалите гости около масата.
Люсиен чу как до него Памела издаде някакъв неопределен звук, нещо средно между гняв и отчаяние.
— Приемам го като, сватбен подарък, лейди Холинг — каза Люсиен. — Предполагам, че не очаквате благодарствено писмо.
Той я остави застанала така, красива и неподвижна като статуя и си проправи път между танцуващите, за да отиде при жена си.
Един час по-късно Памела беше вече в ателието си, разтреперана от гнева, който толкова дълго трябваше да сдържа, чак докато се озова сред собствените си четири стени. Постепенно се поокопити и видя, че Сиби се е свила в един ъгъл, реве и се държи за главата.
Какво ли беше направила на момичето? — попита се смутено Памела, защото изобщо не помнеше как се е озовала в ателието си. Беше й толкова студено, че цялото тяло я болеше.
Устните й трепереха, когато каза:
— Съжалявам, Сиби. — Тя преглътна, пое си дълбоко въздух и подхвана отново: — Прекарах ужасна вечер. Прости ми. — Тя вдигна нервно ръка и я притисна към челото си. Рисунките, които беше приготвила за „Глед Тайдингс“, бяха изчезнали. Преди да се прибере, тя се отби при Уйлям Росуел и чу новините от неговите уста. Някой беше влязъл с взлом в печатницата и беше откраднал карикатурите, матриците, приготвени за другия ден, бяха натрошени на парчета.
Росуел, това безгръбначно влечуго, се бе опитал да сложи край на съвместната им работа. Беше се уплашил да публикува карикатурата, но тя го придума. Сега се боеше да има изобщо нещо общо с нея. Люсиен и приятелите му бяха твърде опасни. А той наистина не искаше да се изложи на гнева на лорд Манинг, който поддържаше толкова много и влиятелни връзки с парламента.
Но тя не допусна да се разделят. Знаеше, че той се бои от съпругата си изглежда още повече отколкото от гнева на лорд Манинг. Няколко закани в тази посока и Росуел се съгласи потиснато да публикува още една карикатура.
— За бога, Сиби, стани от пода и престани да ревеш.
Сиби покорно стана и се опря, разтреперана, на стената.
— Донеси ми престилката — заповяда Памела, — и ми направи кафе.
— Искате да работите сега, милейди? Толкова късно?
— Да — каза Памела, докато Сиби й връзваше престилката над елегантната рокля. Памела видя отново пред себе си тази сцена — Люсиен танцува със съпругата си, а на нейното лице е изписана нервна усмивка. Глупачето явно се беше притеснило, макар и съвсем неоснователно, за това как ще реагира Люсиен като види някогашния й обожател. Люсиен беше погледнал жена си по начин, който й причини по-силна болка, отколкото начинът, по който беше отблъснал нея преди това. Беше наистина непоносимо, че гледа с такава нежност онова глупаво, грозно момиче, а не удостоява Памела дори с приятелски поглед. Но тя ще намери начин да сложи край на всичко. Ще разруши всичко, на което държи Люсиен и ще започне от тази негова любима малка женичка.
— Да, Сиби — каза тя и седна да работи. — Трябва да направя една съвсем особена карикатура, та ако ще да се наложи да работя цялата нощ. Искам да съобщиш на господин Росуел една новина, ти лично, ако не познаваш момче, на което да имаш пълно доверие. Кажи му, че ще получи рисунката най-късно утре след обед и че трябва да я публикува час по-скоро. Този път нека внимава добре в поръчката ми, в противен случай госпожа Росуел ще научи куп неща, които могат да създадат на господин Росуел големи неприятности.