Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Мога добре да си представя какво е искала — обясни с усмивка Люсиен. — Нещо повече, аз сякаш я чувам. Но ви моля да ми повярвате, че правите голяма грешка, ако вярвате или се вслушвате в онова, което тя ви казва. Не ви дължа нищо, но заради Клара ви предупреждавам — стойте по-далеч от лейди Памела Холинг. Тя е опасна жена.
— Милорд, боя се, че говорите зле за жена, която винаги е била много мила с мен.
Люсиен отново се засмя и поклати глава.
— О, Блейксли, ако Памела можеше сега да ви чуе, щеше да се изсмее. Чуйте, вие не сте глупак, иначе нямаше да останете жив след толкова сражения. Майстор на военното изкуство като вас ще прозре по-бързо от всеки друг майстор във воденето на война, но въпреки факта, че Памела е толкова добра актриса, ако се вгледате по-внимателно, скоро ще разберете, че тя играе. Не се ли учудихте да срещнете жена като нея на място като Воксхол?
— Нейна позната я е завела със себе си, въпреки нейното желание — обясни Блейксли. — Тя беше ужасена да се озове в такова заведение.
Люсиен вдигна очи към небето.
— А как се случи и вие да сте там? Момент, оставете ме да довърша. Възможно ли е да ви е довел мъж на име Росуел?
Блейксли се изчерви, но леко.
— Аз наистина се запознах в „Стражите“ с Росуел — призна той. — Каза ми, че е издател. Познавахме се съвсем отскоро, когато той ме покани да поиграем една вечер хазарт. Приех и той искаше да отидем на някое от обичайните места. Бауд Клакстън беше наистина изненада.
— Да, мога да си представя.
През следващите няколко минути Люсиен направи за събеседника си кратък преглед на отношенията, които бе имал с Памела, на тези между Памела и Росуел, както и начина, по който Блейксли е трябвало да бъде заплетен в интригата.
Когато свърши, Блейксли го изгледа мълчаливо.
— Закълнете ми се, че казвате истината — настоя той най-сетне. — Твърдите, че лейди Холинг ме е използвала, само за да ви върне при себе си?
— Мисля, че по-скоро, за да нарани Клара — каза Люсиен. — Но ви се кълна — казах ви истината.
Блейксли кимна.
— В такъв случай аз ви благодаря, милорд и отново ви искам извинение. Моля ви да разберете, че съм решен повече от когато и да било, да бдя над добруването на Клара. Аз съм й напълно и лоялно предан и ако тя поиска един ден помощта ми, непременно ще я получи.
— Вашето предупреждение е почтено — каза Люсиен. — Но сега и аз искам да ви предупредя. Обичам жена си и не ще позволя нито на вас, нито на друг мъж да застане между нас.
— Аз също обичам Клара — каза откровено Блейксли. — Ако видя, че заради вас или лейди Холинг или който и да било друг тя се почувства дълбоко уязвена, ще направя необходимото, за да я отърва от създалата се ситуация.
— Добре е, че сме на едно мнение. — Люсиен се обърна, защото Клара влизаше с къс хартия в ръка. Това, че веднага отиде при него, а не при Блейксли, накара сърцето му да затупти по-силно от гордост и радост. Тя остана до него и докато се сбогуваха с госта и тя се наведе за миг да целуне Андрю по бузата, преди той да се поклони и да си тръгне.
Когато вратата се затвори зад него, Люсиен я прегърна, привлече я към себе си и леко я целуна. Тя лежеше сякаш вцепенена и толкова напрегната в обятията му, че изглеждаше по-крехка от обикновено.
— Не ти ли е добре, Клара? — попита той и я погледна в пребледнялото лице. Не беше сигурен дали бледността й се дължи на бонето или на роклята, които носеше, или трябваше да си го обясни с държането си миналата вечер? Беше близко до ума. И той не спа добре след всичко, което се случи между тях.
— Може би съм малко уморена — отговори тя. Погледът й остана прикован към копчетата на дрехата му. — Но посещението на Андрю ме зарадва. Толкова отдавна не бяхме разговаряли. Той беше вече от половин час тук, преди ти да си дойдеш. Но дотогава в стаята беше и един слуга. Тъкмо го бях пратила да донесе пресен чай. — Тя вдигна ръце и оправи вратовръзката му. — Личи си, че тази сутрин си се облякъл сам — забеляза тя с престорен укор. — Сам ли се избръсна?
— Да. — Той хвана едната й ръка и я потри в бузата си, по която вече беше набола брада. — При това със студена вода. На всичкото отгоре си порязах врата. — Той продължи да държи здраво ръката й и когато тя поиска да свали вратовръзката, за да види раничката.
— Клара — каза меко той и целуна дланта й. — Зная, че не си правили с Андрю Блейксли нищо друго, освен да седиш тук с него и да пиеш чай. Онова, което ти казах миналата нощ, беше грешка, грешка беше да ти го казвам, погрешен и начинът, по който ти го казах. Отдавна и неразумно те ревнувам от мъжете, които ти се възхищават. Не ми е лесно да се боря с това, но се опитвам. Дълбоко съжалявам за провиненията си миналата нощ и за държането си след това. Моля те, прости ми.