Свидетел в смъртта

„Важно е настоящето — помисли си. — Сложи кръст на миналото. Престани да се връщаш към спомените си, защото е безсмислено. Безсмислено е да ровиш в своето минало и в миналото на Ив.“

Приготви дисковете и разпечатките, които му бяха необходими за следобедните съвещания. Преди да тръгне, се поколеба — искаше му се още веднъж да зърне съпругата си. Ала когато отвори вратата между двата кабинета, видя само Макнаб, който се опитваше да напъха в устата си цял сандвич, докато се взираше в монитора.

— Сам ли те оставиха, Иън?

Макнаб се смути, опита се да преглътне и се задави. Рурк широко се усмихна, приближи се до него и го тупна по гърба:

— Препоръчвам ти да дъвчеш, преди да гълташ.

— Добре… Да… Благодаря… Днес не успях да закуся и си казах, че няма да се разсърдиш, ако…

— Автоготвачът е на твое разположение — прекъсна го Рурк. — Предполагам, че съпругата ми вече е излязла.

— Да. С Пийбоди тръгнаха преди час. Фийни се върна в управлението да довърши работата си, а мен оставиха тук. — Усмихна се и белите му зъби проблеснаха. — На мен се падна най-приятното дежурство.

— Късметлия си, няма що. — Рурк успя да намери в чинията пържено картофче, което младежът да не е полял с кетчуп. Пъхна го в устата си и се загледа в монитора. — Отново ли правиш справки?

— Отново! — въздъхна Макнаб и забели очи. Поклати глава, а сребърните му обички се удариха една в друга и мелодично иззвъняха. — На Далас й е щукнало, че един от актьорите може би е имал зъб на Дрейко заради някаква отдавнашна история. Казах й, че вече съм проверил всички вероятности и не съм открил нищо нередно, но тя настоя за по-подробно проучване. И тъй като има по-голям чин от мен, съм длъжен да се подчинявам. Особено когато в менюто на автоготвача са включени хамбургери с истинско телешко месо.

— Според мен нямаш шанс за успех.

— Защо?

— Спомена, че търсиш някаква отдавна забравена история. — Рурк се замисли и машинално си взе още едно картофче. — Ако искаш да откриеш дълбоко заровена информация, ще се наложи да си поизцапаш ръцете.

— Не те разбирам. За какво намекваш?

— За засекретена информация.

— Нямам достъп до закодирани файлове, а получаването на разрешение е свързано с куп досадни формалности, които ще отнемат време.

Рурк безмълвно се усмихна. Младежът се изправи и погледна към вратата, сетне снижи глас:

— Ако знаеш някакъв друг начин, сподели го с мен. Обещавам, че никой няма да научи.

— Съществуват различни подходи, Иън.

— Да не забравяме, че сме под контрола на отдела за охрана на информацията.

— Значи трябва да се постараем да не ни спипат, нали?