Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Да се опитам ли да постопля храната? — попита тя, защото си беше наумила, че трябва да предложи да приготви нещо по-питателно. — Може би ще се намери някоя готварска книга.
Той повдигна вежди с престорен ужас и кимна към чашата си.
— Просто ми налей още малко вино, скъпа. Това напълно ме устройва. Ти не се храниш, какво има?
— Яде ми се торта.
— Има два вида в килера — предложи й той и си отряза още малко шунка.
— Защо не ми каза?
Бо изненадано вдигна поглед.
— Най-вече защото не мога да чета мислите ти и също така защото ти беше прекалено захласната по прекрасните емайлирани плочки около прозорците. Затова забравих. Освен това има и най-различни сладкиши — добави той. Още преди да беше свършил изречението, Сирина вече се беше запътила към килера. — Донеси още една бутилка вино — извика Бо, — щом си тръгнала натам.
Ахкането, което достигна до слуха му от съседната стая, го накара да се усмихне и той си повтори занапред да не забравя да споменава сладкишите. Когато Сирина излезе от хладния килер, под мишница носеше бутилка вино, а в ръцете си държеше два подноса със сладкиши. — Тези са направо чудесни — каза тя със сияйна усмивка.
— Личи си — мило отвърна той, винаги очарован от радостта й от простичките удоволствия. За да достави подобна радост на любовниците си от обществото, трябваше да купи поне едно-две скъпи бижута. — Така, дай да ти помогна — предложи той и стана от стола, после взе подносите и ги постави на масата.
— Мисля, че тази е със сироп от карамел и ром — каза Сирина и посочи към ниската торта с овална форма, после остави бутилката. — Я виж тези сладки черешки от марципан — посочи ги тя и си взе едно захарно плодче от върха на втората торта.
На него му се прииска да задържи този миг във времето, да запази очарованието и топлината на красотата на Сирина — нещо, което доста би озадачило преситените му приятели. Носеше една от семплите си старомодни рокли, която подхождаше на селската къща на Джилиан, разрошената й коса блестеше на слънчевата светлина, която заливаше кухнята, а когато му подаде черешката, го погледна с такова неподправено щастие, че той се замисли над възможността да остане в Минорка за неопределено време.
— Опитай я — подкани го тя и се наведе през масата с марципановата черешка в ръка.
— По-скоро теб бих опитал.
— Но ти вече ми знаеш вкуса — каза му тя без преструвки и пъхна сладкиша в устата си.
Изведнъж го обзе нетърпение, сякаш апетитът му беше приел друго измерение.
— Искам те сега — тихо каза той и рязко се изправи, пресегна се през масата и я хвана под мишниците. После я вдигна, обзет от непреодолимото желание да я притежава. Заобиколи малката маса, взе я на ръце и бързо излезе от кухнята, сякаш му оставаха само няколко минути живот.
— Скъпи Бо, вече си мислех, че никога няма да ме помолиш — прошепна Сирина, обзета от силно влечение по него — слабост, копнеж, неутолимо желание.
Той се изкачваше по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, а цялото му съзнание беше обзето от мисълта за нея.
— Съжалявам — промълви той, докато преминаваше през коридора за спалнята с изглед към морето. — Прости ми за себичността. Ще ти се отплатя.
— Хубаво е, че отново сме заедно — измърка тя, разбрала за неимоверната съсредоточеност, която се изискваше, за да се справи с врага, с екипажа, с последиците.
— О, да — прошепна той, пламнал целият, после рязко отвори вратата на спалнята — Тук съм.
Подлуден и нетърпелив, той дори не я съблече и след секунди беше върху нея, като първоначално леко забави оргазма си заради нея. Той я облада още два пъти диво и ненаситно, преди да си свали дрехите, а после и нейните, сякаш единствено мигновеното облекчение щеше да прогони от съзнанието му спомените за неотдавнашната битка. И макар че нейните мотиви не бяха същите, тя също изпитваше нужда от него и му отвръщаше със страст, желаеше го пламенно, нуждаеше се — от допира, от близостта му, от блажения екстаз, без да знае защо желанието се подклажда от желание, а с всеки оргазъм те още повече жадуваха един за друг.
Късно същата нощ, когато разгорещените им страсти най-после се поуспокоиха, те останаха прегърнати, а луната обливаше стаята в сребърна светлина.
— Караш ме да изпитвам нещо… не знам какво е… — Той отново се усмихна. — Но е много хубаво.
— Нали — прошепна Сирина и леко го погали с пръст по мускулестото тяло, като си мислеше за неописуемото удоволствие, което беше открила, за любовта, която беше обзела тялото и съзнанието й.