Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Неспособна да издържи гледката, Рени пак се озърна за !Ксабу. Успя да види върха на главата му зад братята Павамана, които се клатушкаха и ръгаха един друг в ребрата като недодялани изпълнители на фарсове. Хвърли бегъл поглед към сцената, но потресаващата изпълнителка сега разкриваше първите пластове мускули на стомаха си, така че Рени заразглежда тълпата. Това ни най-малко не облекчи обхваналото я чувство на клаустрофобия и безпокойство: върху всички симулоидни лица се виждаха бездушно опулени очи и широко зейнали усти. Това наистина си беше пъкълът.
Някакво движение встрани от нея привлече вниманието й. Помисли, че Стримбело я наблюдава, но когато се обърна, той изглеждаше погълнат от представлението. Кимаше одобрително с глава, а тънка усмивка опъваше ъгълчетата на много голямата уста. Дали не подозираше, че тя и !Ксабу не са тези, за които се представят? Но как би могъл? Не бяха направили нищо необичайно, а и тя беше положила толкова старания над техните двойници. Но каквото и да си мислеше за тях, той я притесняваше доста силно. Който или каквото и да се криеше зад тези малки, остри очи, то беше много опасен враг.
Пулсиращата музика секна. Рени се обърна към сцената тъкмо когато воят на тромпетите обяви оттеглянето на стриптизьорката. Нестройни ръкопляскания я последваха, докато тя куцукаше към дъното на сцената, влачейки като шлейф след себе си дрипава, блещукаща плът. Буботенето на оркестъра обяви следващия номер.
Стримбело наведе огромната си глава.
— Разбирате ли френски, господин Отепи? Мммм? Това бихте го нарекли „La specialite de la maison“ — най-забележителната атракция на жълтата стая. — Той отново сграбчи с едрата си длан ръката й и леко я разтърси. — Вие сте пълнолетен, нали така? — Изведнъж се разсмя и разкри големи, плоски зъби. — Разбира се, че сте! Малка шегичка!
Леко паникьосана, Рени потърси !Ксабу — трябваше да помислят по-скоро да се измъкнат от този мъж, — но приятелят й беше скрит зад тримата Павамана, които се бяха облегнали по един и същи начин напред и наблюдаваха възхитено сцената с фалшивите си лица.
Оркестърът засвири маршова мелодия и на сцената излезе група хора — всички с изключение на един облечени в тъмни роби със спуснати качулки. Изключението без качулка, с изненада установи Рени, беше бледата певица от салона. Или не беше? Лицето и особено огромните очи на преследвано животно изглеждаха същите, но косата на тази представляваше огромен къдрав кестеняв водопад, а и самата тя изглеждаше по-висока и с по-дълги крака.
Преди да разбере, няколко от закачулените фигури пристъпиха напред и сграбчиха бледата жена, която не се противопостави. Музиката сякаш потръпна и под приглушените акорди започна да нараства усилващ се ритъм. Сцената се издължи като изплезен език. Стените и масите, и дори посетителите промениха положението си и полетяха около жената и придружителите й, докато обгърнаха странната сцена от всички страни като операционна зала. Киселият блясък помръкна и всичко потъна в сумрак, а бледото като кост лице на жената остана единственият източник на светлина. След това робата й беше разкъсана и бялото й тяло бликна като внезапен пламък.
Рени рязко пое въздух. От всички страни я обгръщаше все по-учестено и остро дишане. Младата жена далеч не олицетворяваше идеала за женска красота на мъжете, събрани на това място; дългите й, крехки крака, деликатният й гръден кош и малките гърди с бледоморави зърна й предаваха вид на току-що напуснала юношеството девойка.
Момичето най-после вдигна тъмните си очи и погледна към публиката. Върху лицето й се четяха укор и страх, но зад тях се прокрадваше още нещо, някакво отвращение — почти предизвикателство. Някой й извика на език, който Рени не разбра. Съвсем близо зад нея друг клиент се изкикоти. Без каквото и да е физическо усилие закачулените фигури сграбчиха четирите крайника на момичето и я вдигнаха от пода. Тя се замята между тях, разпъвано бледо сияние — нещо чисто, което трябваше да бъде белязано или прекроено. Музиката стихна до ниско, изчакващо пианисимо.