Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Беше леко задъхан.
— Да вървим тогава.
За момент се зачуди какво ли знае роденият сред плитки речни делти и блата !Ксабу за дълбоките води, но отхвърли мисълта. Може пък да беше плувал в обществените басейни на Дърбан.
Заиздигаха се към червената светлина и преминаха през нови гори от водорасли. Бяха черни и трънливи валма от водни къпини, които се носеха из водата понякога напълно закриваха светещия кръг от поглед им, потапяйки ги в странен подводен сумрак. Водата беше мътна пара, раздвижвана от гейзерите, които бълбукаха от невероятното океанско дъно под тях. От входа през който влязоха, нямаше и следа, макар да беше сигурна, че ако двамата с !Ксабу тръгнат назад, неминуемо ще се появи някакъв знак, който да им сочи обратния път към езерото в тихата галерия.
Докосна едно водорасло, което приличаше на бодлива тел, и отново се удиви как тази грапава, жилава материя, създадена с помощта на ефимерни числа успява все пак да възпроизведе чрез осезателите и чрез силовите сензори за обратна връзка в ръкавицата на сим-костюма й абсолютно внушение за осезаемост.
!Ксабу се протегна, сграбчи ръката й и рязко я дръпна.
— Виж!
В гласа му се долавяше истинска паника. Тя погледна надолу и проследи накъде сочи пръстът му.
Нещо огромно и черно се движеше сред забулените в пара дълбини. Рени едва различи гладък гръб и странно издължена глава, сякаш прекалено голяма за това тяло. То се плъзгаше по скалистото дъно близо до мястото, през което бяха влезли. Съществото приличаше на кръстоска между акула и крокодил, но беше значително по-голямо и от двете. Дългото цилиндрично тяло чезнеше в дрезгавината на десетина метра зад душещата муцуна.
— Души следите ни!
Тя хвана ръката на !Ксабу и я стисна.
— То не е истинско! — напомни му тя с твърд глас, въпреки че нейното собствено сърце биеше с все сила.
Нещото беше спряло да души около гейзерите и беше започнало да се издига лениво нагоре; обикаляше по спирала и в момента се бе скрило от погледите им. Тя превключи на личния канал.
— !Ксабу! Усещаш ли ръката ми? Това е истинската ми ръка под ръкавицата. Телата ни се намират в контактната зала в политехниката. Не го забравяй.
Симът на !Ксабу беше стиснал силно очи. Рени беше виждала това и преди — едно ужасяващо изживяване във висококачествена симулация можеше да бъде също толкова потресаващо, колкото и в реалния живот. Продължи да стиска здраво ръката на приятеля си и ускори издигането им.
Нещо огромно като влак на ужасите се стрелна светкавично там, където бяха само преди секунда. Сърцето й спря. За миг мярна зейнала паст, пълна със зъби, и блеснало око колкото главата й, след което тъмното лъскаво тяло се заизнизва безкрайно под тях. Ускори още повече движението им нагоре и се упрекна, че върши точно онова, за което беше предупредила !Ксабу — действаше според логиката на РЖ. „Просто изскочи навън, глупачка такава! Това тук не е вода и няма нужда да плуваш. Симулация или не, наистина ли искаш да разбереш какво става, когато онова нещо хване някого?“ Тя махна със свободната си ръка и червеният диск внезапно порасна — сякаш се стовари отгоре им. Само след миг те се мятаха върху повърхността на просторно развълнувано езеро сред хаос от пара и ален дъжд. Все още под въздействието на току-що преживяното !Ксабу размахваше и блъскаше с ръце, като се опитваше да се задържи на повърхността, макар че в момента го крепеше Рени, а не собствените му движения. Огромна лъскава гърбица разцепи повърхността и бързо се насочи към тях. Рени отново сграбчи ръката на !Ксабу и мигновено ги прехвърли на брега на езерото, отдалечен на двеста метра.
Но бряг нямаше. Осветената от алени отблясъци вода се блъскаше в черни базалтови стени и се стичаше на огромни съскащи и кипящи талази нагоре, към осеяния със сталактити свод, преди отново да се спусне надолу като неспирен, изпускащ пара дъжд. Почти заслепени, Рени и !Ксабу застинаха неподвижни на ръба на езерото, блъскани с все сила в болезнено добре симулираните камъни.
Гърбицата отново изникна над вълните и продължи да се издига, докато най-накрая над кълбящата се пара изскочи главата, започна да се клати насам-натам и да търси плячката си. Рени замря вцепенена. Онова, което бе взела за гигантско тяло, беше само шията на чудовището.
Главата се приближи и изхвърли вода като воден екскаватор. „Левиатан“ — помисли си тя, припомняйки си как майка й й чете Библията и за миг я обзе суеверен страх. После този страх бе последван от вълна на истерична радост при мисълта, че едно просто ВР-забавление би могло да я изненада толкова силно. Смехът й замря, когато дланите на !Ксабу се вкопчиха в раменете и врата й. Приятелят й се бе паникьосал.