Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
От другия край на редицата огньове се яви майката на Уилоу.
Тя се появи на светлото, както се появява куче, щом господарят му го повика. Огнените пламъци сключиха обръч около китките и глезените й, а нежното й тяло цяло трепереше, сякаш разтърсвано от студ. Тя бе прелестна, толкова малка и въздушна и много по-жива от онази бледа представа, която Речния господар все още пазеше дълбоко в паметта си. Сребристата й коса падаше до кръста и просветваше при всяко движение на нежните й крака и ръце. Кожата й бе прозрачно зелена като тази на Уилоу, а лицето й като лицето на дете. Роклята й от бяла прозрачна материя бе превързана през кръста със сребърна лента. Тя застана пред него и го гледаше с поглед, в който се четеше страх.
Речния господар не виждаше страха й, той виждаше само красотата, за която бе копнял през всичките тези години и която най-сетне бе се явила пред очите му.
Черньото съскаше и дърпаше веригите от пламъци, но подплашената нимфа чисто и просто седна на земята и зарови лицето си в ръце. Тя окаяно заплака, нададе тих вик на ужас, който почти напомняше писък на птица.
— Не! — гневно извика Речния господар. — Искам тя да танцува, а не да плаче като ранена!
— Да, господарю! — каза Черньото. — Нужна е само една любовна песен!
Демонът отново изсъска и после запя — ако това можеше да бъде наречено пеене. Гласът му приличаше на остър, пронизителен вой, тъй че Речния господар целият настръхна от него, а майката на Уилоу подскочи като обсебена. Веригите от огнени пламъци паднаха и горската нимфа застана отново свободна. Ала все пак не бе истински свободна, тъй като гласът на демона я обвързваше по-сигурно от железни вериги. Той я подемаше и движеше като кукла, като я принуждаваше да танцува и да се движи в ритъма на музиката. Тялото й се извиваше и тя се въртеше из цялата поляна и изглеждаше като безжизнена, макар и съвършено изваяна статуетка. Тя наистина танцуваше, но това не бе танц на красотата и изяществото, а насилствено движение. Тя танцуваше, а в същото време потоци от сълзи се стичаха по детинското й личице.
Речния господар изпита истински ужас.
— Накарай я да танцува свободно! — бясно извика той.
Черньото го изгледа с кърваво червените си очи, просъска от ненавист и започна да пее нещо толкова неописуемо, че Речния господар направо коленичи, когато чу този звук. Майката на Уилоу започна да танцува по-забързано и зад бързите й движения се скриваше това, че тя не владее себе си и танцува против своята воля. Въртеше се като безумна и от нея се забелязваше само едно бяло петно прозрачна материя и сребристата коса, която безпомощно се носеше на вятъра.
Тя се самоунищожава, помисли си Речния господар. Този танц я убиваше!
Тя продължаваше да танцува, а Речния господар я гледаше, безпомощен да стори каквото и да било. Сам бе обсебен от чувството на задоволство пред властта, която може да упражни над нимфата. Съзнаваше ужаса на онова, което става, но не можеше да спре. Искаше танцът да продължи. Не искаше това видение да се прекрати.
И в този момент изведнъж изкрещя без сам да разбира как и защо:
— Спрете! Спрете!
Черньото веднага престана да пее, а майката на Уилоу се свлече в пръстта. Речния господар изпусна бутилката и се втурна към мястото, където лежеше тя, вдигна я нежно на ръце и целият потръпна, щом зърна болезнено смазаното й лице. Тя вече не бе онова видение, което той хранеше в паметта си; тя бе едно съсипано същество.
Той се завъртя и се обърна към Черньото.
— Нали за любовна песен говореше, демоне! Черньото изприпка до захвърлената бутилка и стъпи на нея.
— Аз изпях онази любовна песен, която беше в твоето сърце, господарю! — промълви той.
Речния господар се вцепени. Дълбоко в себе си съзнаваше, че такава е истината. Черньото бе изпял неговата песен, песен, родена от егоизма и незачитането на другия, песен, която нямаше нищо общо с истинската любов. Той се опита да прикрие зад студеното си изражение болката, която го разтърси. Но трябваше да се извърне, за да скрие чувствата си.
Майката на Уилоу се размърда в ръцете му, потрепна с мигли и отвори очи и в същия миг изразът на страх се появи отново в погледа й.
— Шшшт — бързо каза той. — Нищо лошо повече няма да ти сторя. Ще те пусна да си вървиш.
Той се поколеба, после импулсивно я прегърна и притисна до себе си.
— Съжалявам — промълви той.
В този момент копнежът му към нея бе толкова силен, че едва успя да пророни думите, с които да я освободи, но ужасът от онова, което бе сторил, го заставяше. Тя престана да гледа с такава уплаха и в очите й отново се появиха сълзи. Той нежно я погали, почака да се върнат силите й и й помогна да се изправи на крака. Тя застана загледана в него за миг, подир туй хвърли поглед, проникнат от страдание, към онова създание, което бе седнало на ръба на бутилката, обърна се и веднага побегна в гората като подплашена сърна.