Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И все пак джуджето не искаше да поема никакви рискове. Приведе се надве, когато прикритието от треви и шубраци започна да изтънява, и подбираше пътя си много внимателно. Избра един от гномите часови за цел. Като остави бойната си брадва във високата трева, той продължи, въоръжен само с кинжала. Гномът така и не го видя. Риска го повлече назад към тревата, скри го там, загърна се в неговото наметало, сложи си качулката, за да прикрие лицето си, взе отново брадвата и тръгна.
Някой друг на негово място би помислил два пъти, преди да се запъти направо към лагера на врага. Но Риска дори не се поколеба. Знаеше, че директният подход винаги е най-добър, когато се опитваш да заловиш някого неподготвен, защото човек е склонен да обръща далеч по-малко внимание на онова, което е точно пред очите му, отколкото на това, което се спотайва в ъгълчетата на полезрението. Обикновено пренебрегваме нещата, които смятаме за напълно безсмислени, а един самотен враг, запътил се направо към центъра на собствения ти, тежковъоръжен военен лагер е нещо напълно лишено от здрав смисъл.
Въпреки това, Риска продължи да се придържа извън светлината на огньовете, когато навлезе в лагера, и не свали наметалото. Не се опита да скрие или наведе главата си, защото това би било знак, че нещо около него не е наред. Движеше се, сякаш бе сред свои и не промени посоката. Той премина външния периметър от стражи и огньове и се запъти към центъра на лагера. Около него се кълбеше дим и той го използваше като предпазна завеса. Навсякъде се носеха викове и смях, мъжете ядяха и пиеха, разказваха си истории и си пробутваха лъжи. Броните и оръжията подрънкваха, товарните животни тъпчеха на място и пръхтяха в задимения мрак. Риска мина покрай тях, без да забавя крачка, без да отделя очи от целта си — сега острите върхове на прътите на носилката и тъмните флагчета се извисяваха над множеството. Той носеше бойната брадва ниско до бедрото си и с помощта на магията си се представяше в очите на околните като войник без всякакво значение — поредният гном-преследвач, тръгнал по своята си незначителна работа.
Навлезе дълбоко в лабиринта от огньове, покрити каруци и купчини припаси, минаваше покрай редиците завързани товарни животни и кърпачите, заети с поправката на хамутите и останалото снаряжение, покрай огромни стойки с пики и копия, с навирени към небето дръжки и остриета. Придържаше се, доколкото можеше, към онези части от лагера, в които имаше предимно гноми, но сега отново бе принуден да премине през няколко групи троли. Държеше се резервирано спрямо тях, както би направил гном — с почтителност, предпазливост, без да показва страх, но и в никакъв случай предизвикателно. Извръщаше се настрани, когато ги приближеше, не изгаряше от желание да види грубите им черти, безличните лица и озверели от битките погледи. Усещаше как очите им се спират на него и после се извръщат настрани. Никой не го спря, нито го извика. Никой не го разкри.
По гърба и под мишниците му се стичаше пот и то не заради топлата нощ. Сега мъжете се приготвяха да лягат, увиваха, се в наметалата си около огньовете и притихваха. Риска ускори ход. Нуждаеше се от шума и глъчката, за да прикрият движенията му. Ако всички заспяха, щеше да изглежда не на място, ако продължи да върви. Вече се приближаваше към убежището на Господаря на Магията — можеше да види балдахина му, който се издигаше в мрака. Колкото повече се приближаваше, толкова по-нарядко се виждаха огньове, а и войниците около тях бяха значително по-малко. Никой нямаше право да се приближава толкова близо до мястото на Господаря, пък и никой нямаше желание да го прави. Риска спря до последния от огньовете, около който спяха дузина мъже. Бяха троли, огромни бойци със сурови изражения, а оръжията им лежаха до тях. Той не им обърна никакво внимание, а започна да изучава празното място пред себе си. Черната палатка бе отделена на сто фута от всички страни от спящата армия. Не се виждаха никакви стражи. Риска се поколеба. Защо нямаше пазачи? Огледа се внимателно наоколо, като се опитваше да ги открие. Но такива нямаше.