Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Карде изключи предавателя.
— Успех — тихо промълви той.
— Не се тревожи, ще се оправят — каза Бустър, взе предавателя от ръката му и го окачи на колана си. — И Мара, и Фаун са извънредно умни, а „Звезден лед“ си го бива. По-добър кораб е от този — добави той намръщен, докато минаваше по командната пътека край Карде. — Бодуае, какво прави онзи мрадески некадърник с щитовете?
Той приклекна, за да чуе извинението на лаердоканеца. В това време Карде се приближи до Коран.
— Ти беше тук, когато премина непознатият кораб — тихо започна той. — Случайно да забеляза нещо необичайно в него?
Пилотът го погледна косо.
— Какво имаш предвид?
— Онова, което Скайуокър долавя, когато се приближи до клонинг — отвърна контрабандистът. — Смущението, което предизвиква в Силата.
Дълго време единственият шум на мостика бе спорът, който се водеше зад тях. Той бе станал тристранен, към Бодуае се бе присъединил и Шиш.
— Не знам какво усеща Люк, когато има наблизо клонинги — най-сетне каза Коран. Думите му едва се чуха. — Аз усетих единствено присъствието на нещо чуждо.
— Разбрах — кимна Карде.
— Дарбата ми… не е обществено достояние, Карде — каза Коран с нещо средно между заплаха и предизвикателство в гласа.
— Зная — невъзмутимо отвърна контрабандистът. — Умно, че я пазиш в тайна.
— Убеден съм в това. Но пък ти се занимаваш с продажба на информация.
— Е, да, но се занимавам и с оцеляване — каза Карде. — А в тази голяма опасна галактика от време на време човек има нужда от помощ — той вдигна вежда. — Убеден съм, че винаги е добре да имам скрити козове, за които противникът не знае.
— Значи така — сбърчи чело Коран, — ти ще си затраеш, а аз ще ти дължа услуга!
Търговецът на информация погледна към командната пътека. Иззад задния мостик се показаха Миракс и Валин. Миракс пристъпваше предпазливо, а момчето я теглеше за ръката, очевидно нямащо търпение да изтича при баща си.
— Да, дължиш ми услуга — отвърна Карде на Коран. — Но бъди спокоен, няма да бъде свързана с опасност. Това пък аз го дължа на Миракс — той размисли. — Или ще е нещо безопасно, или нещо животоспасяващо.
Коран изсумтя.
— Доста разтегливо понятие.
— Нали ти казах, живеем в голяма и опасна галактика — сви рамене Карде.
ГЛАВА 12
Западната стена на сградата в парка за забавления „Резинем“ бе мръсна, потъмняла от времето, покрита с кора от сол и цялата надупчена от експлозията, която преди петнайсет години бе сринала конкурентна зала за хазарт. Твърдеше се, че от другия край на петдесетметровата яма, останала от взрива, западната стена на „Резинем“ изглежда извънредно живописно с надупчените като дантела отломки, които променливата светлина на боркорашкия залез превръща в неповторима мозайка.
Но сега залезът отдавна бе угаснал, а и Шада не беше в далечния край на ямата. Беше се изкачила до три четвърти от височината на западната стена, набивайки катераческите клинове в пукнатините. От толкова близо стената бе просто мръсна и съвсем неживописна. „Влез в контрабандистка група — мрачно си помисли тя за пети път от началото на изкачването, — за да ходиш в места, непосещавани от туристите.“
След малко Мазик и Грив ще се качат до съвършено тайния последен етаж на „Резинем“ за среща с един сладкодумен кубазец, представител на престъпния хътянски картел. Грив ще носи куфарче, пълно с рил, а кубазецът — също такова куфарче, но със сормахилски скъпоценни камъни. Срещата би трябвало да приключи с взаимноизгодна размяна.
Би трябвало.
В далечината от дясната й страна въздушен плъзгач направи заход за приземяване и фаровете му окъпаха за миг стената в бледа светлина. Шада отново усети носталгия. Не се бе връщала у дома на Емберлене, откакто Мазик я бе наел за охрана. Това беше преди повече от дванайсет години, но сега мръсотията и разрухата на стената събудиха извънредно живи спомени, сякаш бе напуснала вчера дома си. Пред очите й оживяха спомени от детството, прекарано сред руините на големи някога градове. Спомени за смърт от болести, недохранване, насилие и безнадеждност — смърт, покосила толкова много от най-близките й. Спомени за непрестанен глад, за окаяно живуркане, осигурено от насекомите и дребните зверчета, които успяваше да улови, както и от мършавите реколти на жалките нивици. А също и от започналите най-сетне да пристигат външни доставки, изпращани не от отзивчиви жители на други планети или от великодушната Република, а заработени с кръвта, потта и живота на тайните телохранители мистрили.