Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Бустър.
— Не зная — отвърна Мара. — Но може с този кораб да идва някой, който най-сетне е научил къде е, и е дошъл да го търси.
Бустър изсумтя.
— Ще бъде много разочарован, когато разбере, че е закъснял с десет години.
— Може и да не се разочарова — намеси се Коран. — Може да не търси Траун.
Карде се взря в лицето му. Явно нещо ставаше с Коран.
— Предполагам, че това не е произволно предположение — меко каза той. — Ще ни кажеш ли какво те наведе на него?
— Не биваше да казвам нищо на никой друг освен на Бустър — неохотно отговори пилотът. — Но при тези обстоятелства… онзи деваронианец, от когото сте взели документа за Каамас, е намерил на същото място и други информационни чипове. Един от тях е бил с надпис „Ръката на Траун“.
Карде кимна бавно. Значи това беше тайната, която Лея скри от него на Уейланд. И причината, поради която така особено изгледа Мара.
— Бил е толкова повреден, че не са извлекли нищо от него — продължи Коран. — Съветник Органа Соло смяташе, че може да е Траунов вариант на Ръката на императора. Генерал Бел Иблис ме помоли да попитам Бустър не е ли чувал и преди този израз.
— Не съм — поклати глава капитанът на „Странстваща авантюра“. — Карде? Мара?
— Не съм — кратко отговори Карде.
— И аз не съм — обади се Мара. — При това ми е трудно да си представя Траун да е имал точно такъв тип таен агент. Той не участваше в политическата игра на императора. Освен това за специалните поръчки използваше ногри.
— И все пак в личния архив на императора има информационен чип с такъв етикет — подчерта Карде. — Това трябва да значи нещо.
— Откъде знаете, че е бил в личния архив на императора? — попита Бустър.
— Защото, ако Бел Иблис можеше да хване дирята му в архива на Кампарас, нямаше да праща Коран да те пита — обясни Карде.
— Прав си — измърмори Бустър. — Значи според теб тези кораби търсят или самия Траун, или Ръката на Траун.
— Или онзи, който лети с този кораб, е самата Ръка на Траун — каза Мара. — Ако е така, проследяването на този кораб е извънредно важно.
— Съгласен съм — отвърна Карде. — Откъде предлагате да започнем?
— Имаме координатите на хиперскока му отпреди няколко минути — отговори Мара. — Освен това имаме курса на кораба от системата Каурон. В момента Фаун изчислява пресечната им точка.
— Готова съм — обади се капитанът на „Звезден лед“. — Пресечната точка е неизследвана система в сектора Градилис, на границата между Дивия космос и Непознатите райони. Записана е като система Нираван, значи все някой трябва да е ходил там, но други данни няма.
— Много лесно би било — промърмори Бустър. — Едва ли са толкова глупави, че да вземат да скочат право в базата си. Особено като знаят, че сме ги видели.
— Зависи как правят скоковете си — посочи Карде. — Може на борда си да не разполагат с достатъчно мощност, за да правят сложни изчисления за хиперпространство. А може и завръщането им у дома да е предварително програмирано, та да са сигурни, че корабите им няма да се изгубят.
— Може освен това да не знаят, че сме в състояние да определим курсовете им за няколко микросекунди — добави Мара. — И двата пъти правеха скоковете така, че да са извън полезрението ни. Нищо чудно да смятат, че това е достатъчно.
— Тъй или иначе, имаме някаква отправна точка — каза Карде, усещайки някаква странна съпротива.
Естествено, Мара я долови.
— Предпочиташ да не ходим ли? — попита тя. — Можем да прехвърлим всичко на Новата република и да ги оставим да се оправят.
— Коран? — обърна се Бустър към зет си.
Пилотът от Червената ескадрила все още гледаше звездите от другата страна на наблюдателницата.
— Мога да предам на Бел Иблис. Не е трудно — малко разсеяно отвърна той. — Но едва ли той ще може да направи нещо. Поне за момента. Този проблем с Каамас е вързал ръцете на всички.
Карде кимна. Инстинктивната му неохота се засили. Бустър бе прав: прекалено лесно щеше да бъде. Може би беше капан, а най-вероятно щяха да последват безплодно търсене и загуба на време. Но ако не беше…
— Все пак трябва да се провери — въздъхна контрабандистът. — Нека Фаун да предаде изчисленията си на Чин, преди да направите скока. Ще разпределим нейната работа между другите кораби.
— Добре — отвърна Мара. — Къде ще се срещнем след това?
— Свържете се с мрежата… Ще ме намерят — отвърна Карде. — И внимавайте!
— Не се тревожи — успокои го Мара. — Ако ни въртят някакви номера, ще има да съжаляват. Довиждане засега.