Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Ако имаше причина да избягва Никол, тя бе точно тази — страхът му, че ще се превърне в копие на баща си, мъж, когото още можеше да мрази без никакви угризения. Ясно бе, че в него има и тъмна страна, която очевидно бе наследил от Франсис и която трябваше на всяка цена да подтисне.
— Проклета да е! — каза той на кучето и на огъня. След това смръщи вежди. — Не, вината не е у нея, аз съм си виновен.
Сега Никол се опитваше да влезе отново в обществото и да си намери съпруг. Ейдриън знаеше, че не може да й се сърди, че стремежите й са напълно естествени. При все това обаче изпитваше гняв. Пулсът му тревожно се учести. Крачеше все по-забързано, а хрътката го наблюдаваше с очакване и любопитство. Огънят в камината вече едва тлееше. Херцогът обаче не усещаше студа, нахлуващ в стаята. Беше твърдо решен да не търси обяснение на собствените си реакции, за нищо на света да не се рови в душата си.
Девизът на Клейбъроу „Честта над всичко“ бе изписан не само на герба му, бе издълбан и в сърцето му. Независимо какво мислеше за предстоящата си сватба, нямаше и не можеше да развали годежа. Но какво да прави с Никол?
Затвори очи. Тя искаше съпруг. Това бе естествено — всяка жена иска съпруг. Надяваше се да се завърне в обществото с успех. И щеше да го направи, защото самият херцог Клейбъроу я бе поел под своя протекция. А херцог Клейбъроу можеше стори и повече. Можеше да бъде не просто благосклонен, а и благодетелен. Можеше да насърчи подходящите кандидати. Можеше да й намери съпруг.
И точно това трябваше да направи, колкото и да не му се нравеше.
Беше планирал делови срещи през целия следващ ден. Затова още в ранни зори отиде отново у семейство Стафърд с надеждата този път да успее да говори с Елизабет. Баща й, маркиз Стафърд, го уведоми, че тя е будна и гори от търпение да го види. Ейдриън трябваше само да го погледне, за да разбере, че през последните няколко дни състоянието й не се е подобрило. Маркизът изглеждаше недоспал, очите му бяха зачервени, а лицето — изпито. Откакто незнайната болест бе повалила Елизабет на легло, баща й сякаш бе остарял с двайсет години. Ейдриън размени няколко думи с него от учтивост, след това икономът го отведе горе.
Пред прага на стаята й той се спря и махна на иконома да го остави. Елизабет изглеждаше заспала. Беше се сгушила на едно кресло, завита с тежко виолетово одеяло от ангорска вълна. Беше ужасно бледа, изглеждаше много крехка, а огромното кресло я правеше още по-мъничка и уязвима. Сърцето му се сви. Тя изглеждаше много зле и за пръв път, откакто се бе разболяла толкова тежко, херцогът се уплаши за живота на годеницата си.
Елизабет усети присъствието му и отвори очи. Херцогът бързо отиде при нея и успя да й се усмихне весело. Отне й момент да фокусира погледа си, после и тя му се усмихна.
— Ейдриън!
В тази едничка дума — неговото име, бяха вложени всичките й чувства към него, цялата й радост, че го вижда.
— Здравей, Елизабет. Не исках да те будя. — Той избута малкото канапе до нея и седна.
— Радвам се, че дойде.
Ейдриън с мъка успя да прикрие тревогата си. Гласът й бе тих, задъхан, едва доловим.
— По-добре ли се чувстваш днес?
Тя отмести очи от него.
— Малко по-добре.
Херцогът знаеше, че това е лъжа. А Елизабет никога не лъжеше. Страхът му нарасна, вледени кръвта му. Той хвана ръката й.
— Искаш ли да ти разкажа за лова?
Елизабет кимна ентусиазирано и Ейдриън започна да й разказва. Очите й почти заблестяха, когато й описа по-трудните препятствия, които бе преодолял. Когато млъкна, тя се усмихна.
— Звучи страхотно. Толкова съм щастлива, че отиде, Ейдриън.
Той се прокле за всичките си мисли за изневяра. Държеше ръката й, гледаше влюбените й очи, чуваше саможертвените й думи и проклинаше себе си и предателското си поведение. Елизабет не го заслужаваше, заслужаваше по-добър съпруг. Но бе сгодена за него и той й дължеше вярност. Решението му да намери съпруг на Никол стана още по-непоколебимо.
— Ейдриън — каза Елизабет с колебание. — Какво ще правиш, ако… ако аз умра?
Херцогът се вцепени.
— Ти няма да умреш — отговори той ужасен.
Тя бе изказала на глас най-големия му страх.
В очите й се появиха сълзи.
— Страхувам се, че грешиш.
Ейдриън сграбчи ръката й.
— Не си го и помисляй — каза й твърдо, но за бога, тя наистина изглеждаше така, като че ли бе на крачка от дверите на смъртта.
Елизабет извърна глава.
— Не искам да страдаш — каза тя колебливо. — Искам да бъдеш щастлив, винаги съм ти желала щастие. Ти си млад и силен, а и достатъчно дълго си чакал, за да започнеш живота си.