Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Това е тежко обвинение. Така че и доказателствата трябва да имат същата тежест. Но преди да сложиш доказателствата на везната, Филипа Ейлхарт, трябва да знаеш моята позиция. Доказателствата могат да се изфабрикуват, действията и мотивите за тях могат да се интерпретират по различни начини. Но нищо не може да промени съществуващите факти. Ти разруши единството и солидарността в Братството, Филипа Ейлхарт. Ти окова членове на Капитула като бандити. Затова не смей да ми предлагаш място в новия Капитул, който замисля да създаде твоята продала се на кралете шайка пучисти. Между нас лежи смърт и кръв. Смъртта на Хен Гедимдейт. И кръвта на Лидия ван Бредеворт. Тази кръв беше проляна от теб с презрение. Ти беше любимата ми ученичка, Филипа Ейлхарт. Винаги съм се гордеела с теб. Но сега изпитвам към теб единствено презрение.
Кейра Мец беше бледа като пергамент.
— От известно време в Гарщанг като че ли е по-тихо — прошепна тя. — Свърши се… Гонят се из замъка. Там има пет етажа. Седемдесет и шест стаи и зали. Има къде да се бяга…
— Щеше да ми разказваш за Йенефер. Побързай. Боя се, че ще изгубиш съзнание.
— За Йенефер? А, да… Всичко се движеше по нашия план, когато изведнъж се появи Йенефер. И доведе в залата медиум…
— Кого?
— Девойка, около четиринайсетгодишна. Сиви коси, огромни зелени очи… Едва бяхме успели да я разгледаме, когато тя започна да пророкува. Разказваше за събитията в Дол Ангра. Никой не се съмняваше, че говори истината. Беше в транс, а в транс никой не лъже.
— Вчера през нощта — изрече медиумът — войски със знаците на Лирия и знамената на Аедирн нападнаха Нилфгардската империя. Щурмуваха Глевицинген, пограничен форт в Дол Ангра. Херолди от името на крал Демавенд огласиха в околните села, че от този ден Аедирн поема властта над цялата страна. Населението е призовано да вдигне въоръжено въстание против Нилфгард…
— Не може да бъде! Това е чудовищна провокация!
— Много гладко ти вървят думите, Филипа Ейлхарт — каза спокойно Тисая де Врие. — Но не се заблуждавай, твоите възклицания няма да прекъснат транса. Продължавай, детето ми.
— Император Емхир вар Емрейс е издал заповед да се отговори с удар на удара. Тази сутрин нилфгардските войски са навлезли в Лирия и Аедирн.
— Значи по този начин — усмихна се Тисая — нашите крале доказаха колко разумни, просветени и миролюбиви владетели са. А някои от магьосниците доказаха на чие дело в действителност служат. Тези, които биха могли да предотвратят завоевателната война, предвидливо бяха оковани в двимерит и против тях бяха повдигнати нелепи обвинения…
— Това е абсолютна лъжа!
— Всички вървете по дяволите! — неочаквано избухна Сабрина Глевисиг. — Филипа! Какво означава всичко това? Какво означава битката в Дол Ангра? Нима не се договорихме да не започваме преждевременно? Защо тоя маниак Демавенд не се е сдържал? Защо тая мръсница Меве…
— Млъкни, Сабрина!
— Не, не, нека говори! — вдигна глава Тисая де Врие. — Нека да разкаже за струпаната на границата армия на Хенселт от Каедвен. Нека да разкаже за войските на Фолтест от Темерия, които сигурно вече спускат във водата лодките, скрити досега в гъсталака край Яруга. Нека каже за експедиционния корпус под командването на Визимир от Редания, който чака на брега на Понтар. Или ти си мислеше, Филипа, че сме слепи и глухи?
— Това е една голяма проклета провокация! Крал Визимир…
— Крал Визимир — прекъсна я с безизразен глас сивокосият медиум — е бил убит вчера праз нощта. Заклан е от атентатор. В Редания вече няма крал.
— В Редания отдавна нямаше крал. — Тисая де Врие се изправи. — В Редания управляваше благородната Филипа Ейлхарт, достойна наследница на Рафар Белия. Готова да пожертва десетки хиляди животи заради абсолютната власт!
— Не я слушайте! — изкрещя Филипа. — Не слушайте това момиче-медиум. Тя е оръдие, безумно оръдие… На кого служиш, Йенефер? Кой ти нареди да доведеш тук това чудовище?
— Аз — каза Тисая де Врие.
— Какво стана по-нататък? Какво стана с момичето? С Йенефер?
— Не знам. — Кейра затвори очи. — Тисая изведнъж свали блокадата. С едно заклинание. В живота си не съм виждала нищо подобно… Зашемети ни и ни блокира, след това освободи Вилгефорц и останалите. А Францеска отвори входовете на подземията и Гарщанг веднага се напълни със Scoia’teal. Командваше ги някакъв тип с броня и нилфгардски крилат шлем. Помагаше му човек с белег на лицето. Той умееше да отправя заклинания. И да се прикрива с магия…