Време на презрение

Отначало беше само блещукащ хаос, пулсиращи сенки, водовъртеж от светлина и мрак, хор от неразбираеми гласове, ехтящи откъм бездната. Изведнъж гласовете набраха сила, надигнаха се викове и глъчка. Светлината се превърна в огън, опустошаващ гоблените и килимите и изригващ във формата на снопове искри от стените, парапетите и от колоните, поддържащи сводовете.

Цири се задави от дима и осъзна, че това вече не е сън.

Опита се да се изправи, опирайки се на ръцете си. Напипа с дланта си нещо влажно и погледна надолу. Стоеше на колене в локва кръв. До нея лежеше неподвижно тяло. Тялото на елф. Досети се веднага.

— Стани.

До нея стоеше Йенефер, стиснала в ръката си кинжал.

— Госпожо Йенефер… къде сме? Нищо не помня…

Магьосницата бързо я хвана за ръката.

— Аз съм с теб, Цири.

— Къде сме? Защо всичко гори? Кой е този… Този тук?

— Казах ти някога, преди векове, че Хаосът протяга ръце към теб. Помниш ли? Не, сигурно не помниш. Този елф протегна ръка към теб. Наложи се да го убия, защото господарите му това и чакаха — една от нас да се издаде, използвайки магия. Ще дочакат, но не сега… Съвзе ли се вече напълно?

— Тези магьосници… — прошепна Цири. — В голямата зала… Какво им говорех? И защо им го говорех? Изобщо не исках… Но бях принудена да говоря! Защо? Защо, госпожо Йенефер?

— Тихо, патенце. Допуснах грешка. Никой не е съвършен.

Отдолу се разнесе грохот и ужасен вик.

— Да вървим. По-бързо. Нямаме време.

Затичаха се по коридора. Димът се сгъстяваше, душеше и заслепяваше. Стените трепереха от взривовете.

— Цири. — Йенефер се спря на пресечка между коридорите и стисна силно ръката на момичето. — Сега ме слушай внимателно. Аз трябва да остана тук. Виждаш ли стълбите? Ще слезеш по тях…

— Не! Не ме оставяй сама!

— Трябва. Повтарям ти, ще слезеш по тези стълби. До края им. Там ще има врата, а зад нея — дълъг коридор. В края на коридора има конюшня, а вътре — оседлан кон. Един. Само един. Ще го изведеш и ще го възседнеш. Това е обучен кон, той служи на куриерите, отиващи в Локсия. Знае пътя, достатъчно е да го пришпориш. Когато пристигнеш в Локсия, ще намериш Маргарита и ще останеш под нейна закрила. Не се отделяй дори на крачка от нея.

— Госпожо Йенефер! Не! Не искам да оставам сама!

— Цири — рече тихо магьосницата, — някога ти казах, че всичко, което правя, го правя за твое добро. Повярвай ми. Моля те, повярвай ми. Бягай.

Цири вече беше на стълбите, когато още веднъж чу гласа на Йенефер. Магьосницата стоеше до колоната, опряла чело в нея.

— Обичам те, детенцето ми — едва чуто прошепна тя. — Бягай.