Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Избих си един зъб — отбеляза навъсено магьосницата, леко фъфлейки. Тя беше раздърпана, изцапана, покрита с мазилка и сажди, на бузата й имаше голяма синина. — И май съм си счупила крака — добави, плюейки кръв. — Това ти ли си, вещерю? Върху теб ли съм паднала? Как е станало такова чудо?
— И аз това се питам.
— Теранова ме изхвърли през прозореца.
— Можеш ли да станеш?
— Не.
— Искам да вляза вътре. Незабелязано. Как?
— Защо всички вещери сте такива побъркани? — Кейра отново се изплю и изстена, опитвайки се да се надигне с помощта на лакътя си. — В Гарщанг се води битка! Там така ври и кипи, че мазилката се сипе от стените. Цицини ли искаш?
— Не. Търся Йенефер.
— Ха! — Кейра се отказа от опитите си да се надигне. Легна. — Защо и мен някой не ме обичаше така. Вземи ме на ръце.
— Може, но друг път. Малко бързам.
— Вземи ме на ръце, ти казвам! Ще ти покажа пътя към Гарщанг. Трябва да се добера до това копеле Теранова. Е, какво чакаш? Сам няма да намериш пътя, а и да го намериш, проклетите елфи ще те убият… Не съм способна да ходя, но все още мога да запратя някое и друго заклинание. Този, който ни застане на пътя, ще съжалява.
Тя изохка, когато той я повдигна.
— Извинявай.
— Няма нищо. — Тя обгърна с ръце шията му. — Това е заради крака. Все още ухаеш на нейния парфюм, знаеш ли? Не, не оттук. Върни се и тръгни нагоре. Има друг вход, откъм Тор Лара. Може би там няма елфи… О-о-ох! По-внимателно, по дяволите…
— Извинявай. Откъде се взеха тук тези Scoia’tael?
— Чакали са в подземията. Танед е кух като черупка, там има огромна подземна кухина, човек може да доплува с кораб, ако знае откъде да мине. Някой им е издал… А-а-а-ах! Внимавай! Не ме треси така.
— Извинявай. Значи „катериците“ са преплували морето? Кога?
— Дявол знае. Може да е вчера, а може — преди седмица. Ние дебнахме Вилгефорц, а Вилгефорц — нас. Вилгефорц, Францеска, Теранова и Феркарт… Здравата ни изработиха… Филипа мислеше, че смятат постепенно да завземат властта в Капитула, за да влияят на кралете… А те, както се оказва, са решили да ни видят сметката по време на Събора… Гералт, не издържам… Кракът… Остави ме за малко. А-у-у-у-у!
— Кейра, имаш открита рана. Кръвта изтича през панталоните ти.
— Млъквай и слушай. Става въпрос за твоята Йенефер. Влязохме в Гарщанг, в заседателната зала. Там има антимагическа блокада, но тя не действа на двимерита, чувствахме се в безопасност. Започна караница. Тисая и неутралните ни крещяха, ние крещяхме на тях. А Вилгефорц мълчеше и се усмихваше.
— Повтарям, Вилгефорц е предател! Съюзил се е с Емхир от Нилфгард, привлякъл е в заговора и други! Предал е Ордена, изменил е на нас и на кралете…
— Чакай малко, Филипа. Знам, че благосклонността на крал Визимир е по-важна за теб от солидарността с Братството. Същото важи и за теб, Сабрина, защото ти играеш същата роля в Каедвен. Кейра Мец и Трис Мериголд представляват интересите на Фолтест от Темерия, Радклиф е оръдие на Демавенд от Аедирн…
— Какво значение има това в случая, Тисая?
— Не е задължително интересите на кралете да съвпадат с нашите. Прекрасно знам за какво става въпрос. Кралете започнаха да избиват елфите и останалите нехора. Може би ти, Филипа, смяташ това за справедливо. Може би ти, Радклиф, смяташ за правилно да помагаш на армията на Демавенд да организира хайки срещу Scoia’tael. Но аз съм против! И не съм учудена, че Енид Финдабаир също е против. Обаче това още не е предателство. Не ме прекъсвай! Много добре знам какво са намислили вашите крале, знам, че искат да разпалят война. Действията, насочени към предотвратяването на тази война, може да са предателство според твоя Визимир, но не и според мен. Ако искаш да съдиш Вилгефорц и Францеска, съди и мен!
— За каква война става въпрос? Моят крал, Естерад от Ковир, не поддържа агресивните действия против Нилфгардската империя! Ковир е и ще си остане неутрален!
— Ти си член на съвета, Кардуин, а не посланик на своя крал!
— И кой ми го казва, Сабрина!
— Достатъчно! — удари с длан по масата Филипа. — Ще задоволя любопитството ти, Кардуин. Интересува те кой подготвя война? Подготвя я Нилфгард, който смята да ни нападне и да ни унищожи. Но Емхир вар Емрейс не е забравил Хълма при Соден и този път е решил да се подсигури, като извади магьосниците от играта. За целта той се е свързал с Вилгефорц от Рогевеен. Купил го е, обещал му е власт и почести. Да, Тисая. На Вилгефорц, героят от Соден, му предстои да стане наместник и владетел на всички завоювани страни от Севера. Именно Вилгефорц, при подкрепата на Теранова и Феркарт, би трябвало да управлява провинциите, които ще бъдат създадени на местата на превзетите кралства. Именно на него се е паднала честта да размахва нилфгардския бич над населяващите тези страни роби, обречени да се трудят за благото на Империята. А Францеска Финдабаир, Енид ан Глеана, трябва да стане кралица на Държавата на свободните елфи. Разбира се, тя ще бъде нилфгардски протекторат, но елфите това ги устройва, стига император Емхир да им позволи да избиват хора. А няма нещо, което елфите да желаят повече, от възможността да избиват Dh’oine.