Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Засега не бяха много, отбеляза той: няколко старци, една двойка на средна възраст, едно голямо семейство, вероятно дошло за годишнина, след което щяха да се отбият за обилна гощавка в ресторанта надолу по пътя. Типичните неделни посетители.

После подкара през старата част на гробищата „Тринити“, където паркира и излезе от колата. След като хвърли бърз поглед наоколо, започна да разглежда внимателно надгробните паметници за интересни надписи. Вече няколко години правеше отпечатъци тук, но знаеше, че бе твърде вероятно да е пропуснал нещо.

Гордееше се, че наблюдателността му бе нараснала значително оттогава. Да, помисли си той, надгробните паметници несъмнено щяха да станат тема на някое от предаванията по кабелната телевизия. Щеше да започне с цитат от „Отнесени от вихъра“, в който се казваше, че три момченца, всички носещи името Джералд О’Хара Младши били погребани в семейното гробище на Тара*. О, надеждите и мечтите, които виждаме гравирани върху камъка, избледняващи, пренебрегвани — послание, което никой вече не чете, но продължава да разказва за не изтляваща любов. Помислете си само — трима малки сина! Така щеше да започне лекцията си.

[* Въпросният цитат е следният: „Последваха три момченца, които починаха още преди да проходят и сега лежаха в гробището, засенчено от сплетените клони на кедрите на стотина метра от къщата под три камъка, на всеки от които имаше надпис: «Джералд O’Xapa младши»“. — Превод на Надя Баева. — Б.пр.]

Разбира се, бързо щеше да изостави трагичния тон и да премине към веселата история за един от надгробните паметници, които бе видял на гробищата в Кейп Код, където не само се обявяваше, че бизнесът на покойния е подхванат от сина му, но се даваше дори новият адрес.

Ърл се огледа и се намръщи. Въпреки че беше топъл и приятен октомврийски ден и въпреки че доходното му хоби му носеше истинска радост, той бе неспокоен и сърдит.

Както се бяха разбрали, миналата вечер Лаям бе дошъл в дома му за питие, а после бяха излезли да хапнат заедно. И макар да беше оставил чека за три хиляди долара на бара точно до бутилката с водка, където просто не можеше да не бъде забелязан, Лаям нарочно се направи, че не го вижда. Вместо това, отново бе подчертал, че би било по-добре Ърл да започне да играе голф, отколкото да продължава да броди като призрак из гробищата.

„Да броди като призрак“, хайде де, помисли си Ърл, а лицето му помръкна. Мога да му покажа аз какво значи призраци.

И да бъде проклет, ако позволеше на Лаям отново да го предупреждава да стои настрани от Маги Холоуей. Това просто не му влизаше в работата. Лаям го беше питал дали я е виждал, и когато му отвърна, че след понеделник вечерта я беше виждал само на гробищата, както, разбира се, и на погребението на мисис Шипли, Лаям бе казал:

— Ърл, ти и твоите гробища. Започвам да се тревожа за теб. Сякаш си обзет от някаква мания.