Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Изпробвах микрофона и получих потвърждение от Рейнджъра, че ме чува. Беше някъде наблизо и наблюдаваше ресторанта. Абсолютно невидим. Джо също бе някъде там. Вероятно поддържаха връзка. И преди ги бях виждала да работят заедно. Има правила, които мъже като Джо и Рейнджъра използват, за да определят ролите си. Правила, които никога не съм разбирала. Правила, които позволяваха на двама страхотни мъже да водят мирно съвместно съществуване за всеобщо добро.
Заведението беше пълно с клиентите от втората смяна. Първа смяна бяха старците, които идваха тук заради ранния специалитет. Към седем тълпата започваше да оредява. Това не беше Манхатън, където е модерно хората да вечерят в осем или девет часа. В Трентън всички се трудеха усърдно и повечето хора заспиваха към десет.
Мобифонът ми звънна точно в седем. Сърцето ми подскочи леко, когато чух гласа на Еди Дечуч.
— У теб ли е сърцето?
— Да. Точно до мен в хладилната чанта. Как е баба? Искам да говоря с нея.
Чу се тихо мърморене и баба се обади.
— Привет — извика тя.
— Добре ли си?
— Жестоко!
Гласът й звучеше прекалено щастливо.
— Пила ли си?
— Двамата с Еди ударихме по няколко коктейла преди вечеря, но не се тревожи, трезва съм като краставица.
Лула седеше срещу мен, хилеше се и клатеше глава. Подозирах, че и Рейнджъра прави същото. Еди взе слушалката от баба.
— Готова ли си за инструкциите?
— Да.
— Знаеш ли как да стигнеш до „Нотингъм“?
— Да.
— Добре. Тръгни по „Нотингъм“ към улица „Мълбери“ и завий по „Чери“.
— Чакай малко. Племенникът ти Роналд живее на „Чери“.
— Да. Ще занесеш сърцето на Роналд. Той ще се погрижи да го достави в Ричмънд.
По дяволите! Щях да си получа баба, но нямаше да мога да пипна Еди Дечуч. Надявах се Рейнджъра или Джо да го заловят, когато направим размяната.
— Ами баба? — попитах.
— Веднага щом Роналд ми се обади, ще пусна баба ти.
Пъхнах мобифона в джоба на якето си и обясних плана на Лула и Рейнджъра.
— Доста хитър е за един смотан старец — отбеляза Лула. — Планът не е лош.
Вече бях платила храната, затова оставих бакшиш на масата и Лула и аз излязохме от ресторанта. Черното и зеленото около очите ми бе изсветляло до жълто, а жълтото бе скрито зад тъмни очила. Лула не беше издокарана в кожения си тоалет. Носеше джинси, ботуши и тениска с няколко крави върху нея, които рекламираха сладолед „Бен и Джери“. Бяхме просто две обикновени жени, излезли да хапнат по един хамбургер. Дори хладилната чанта изглеждаше невинно. Никой нямаше причина да подозира, че вътре се крие сърце, което ще бъде разменено срещу баба ми.
Ами всички тези хора, които се тъпчеха с пържени картофи и зелева салата и си поръчваха оризов пудинг за десерт? Какви бяха техните тайни? Кой можеше да каже дали не са шпиони или бандити, или крадци на бижута? Огледах се наоколо. Кой въобще можеше да каже, че са хора?
Не стигнах много бързо до улица „Чери“. Тревожех се за баба и се притеснявах, че ще дам на Роналд свинско сърце. Затова карах много внимателно. Ако разбиех харлито, нямаше да улесня работата си по спасяването на баба. Все пак беше приятна вечер да караш мотор. Нямаше дъжд и мухи. Усещах зад себе си Лула, която стискаше хладилната чанта.
Лампата на терасата на Роналд светеше. Предположих, че ме очакваше. Надявах се във фризера му да има място за карантията. Оставих Лула на мотора с глока в ръка и отнесох чантата до вратата. Звъннах и зачаках.
Роналд отвори и ме огледа внимателно, после се вторачи в Лула.
— Вие двете да не би и да спите заедно? — попита той.
— Не — отговорих. — Аз спя с Джо Морели.
Роналд очевидно се разочарова. Морели беше ченге от нравствения отдел, а Роналд определено е от нарушителите на нравствения кодекс.
— Преди да ти предам сърцето, искам да се обадиш на Еди и баба да бъде освободена — казах.
— Разбира се. Влизай.
— Ще остана тук. Искам да чуя гласа на баба и да се убедя, че е добре.
Роналд сви рамене.
— Добре. Дай да видя сърцето.
Свалих капака и той надникна в хладилната чанта.
— Господи! — възкликна Роналд. — Замръзнало е.
И аз погледнах в чантата. Видях бледа буца червеникав лед, опакован в найлон.
— Да — кимнах. — Започваше да добива странен вид. Не можеш да запазиш едно сърце свежо завинаги. Затова го замразих.
— Но го видя, когато не беше замразено, нали? Добре ли изглеждаше?