Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Само че от това, което си ми разказвал, хората от Спецназ са добре обучени да се промъкват през граница. А Холков не ми изглежда такъв глупак, че да се появи на летището.
— Имаш право.
— Ами Бондарук? — попита Реми. — Някакъв шанс да се разровим в семейните му тайни и да разберем какви са мотивите му?
— Не е изключено. Оказва се, че иранският полковник от Пасдаран, който е сътрудничил на Бондарук по време на войната, няколко години по-късно си е навлякъл проблеми с аятолаха. Не сме сигурни за какво точно, но полковникът — казва се Ареф Гасеми — избягал в Лондон и започнал работа за британците. Все още е там. Поръчал съм на един човек да се свърже с него.
— Благодаря ти, Руб — каза Реми и затвори.
На следващата сутрин Сам и Реми спаха до девет, след това закусиха на балкона. Дъждът от предишната нощ беше изчезнал, оставяйки след себе си синьо небе, осеяно тук-там с пухкави бели облачета. Докато си пиеха кафето, звъннаха на Селма, която беше будна, въпреки че в Калифорния беше полунощ. Главният им научен работник като че ли спеше не повече от пет часа на денонощие, но това не й се отразяваше зле.
Без да изпада в подробности, Сам й разказа, че са намерили скривалището в замъка Иф, само че празно.
— Цикадата обаче беше там и изглеждаше също като печата на Лоран — добави Реми.
— По-добре от нищо — отговори Селма. — Аз леко напредвам с третия и четвъртия ред от надписа на бутилката, но за останалото — нищо. И мисля, че знам защо: има и трети ключ.
— Би ли обяснила?
— Книгата на Лоран е единият ключ, бутилката — другият. Поне с първите четири реда е така. Предполагам, че третият ключ е върху друга бутилка. Трябват ни и трите, за да ги съпоставим и да дешифрираме останалите редове.
— Звучи заплетено.
— От наша гледна точка — може би, но трябва да предположим някои неща. Първо, че Лоран е възнамерявал да скрие дванайсетте бутилки поотделно, далеч от сандъка им, като „стрелки върху картата“, сочещи към нещо.
— Трябва да измислим име на това „нещо“ — вметна Сам.
— Златото на Наполеон — сви рамене Реми.
— Става.
— Добре, златото на Наполеон — съгласи се Селма. — Подозирам, че идеята е била следната: намираш една бутилка, дешифрираш я с помощта на книгата и тя те отвежда до следващата бутилка…
— Разгадаваш следващия ред с помощта на книгата и предишната бутилка… — схвана Сам.
— И те те водят към третата и тъй нататък, и тъй нататък. Добрата новина, макар и само предположение, е, че според мен няма последователност в шифъра. Тоест, Лоран го е измислил така, че всяка бутилка да може да те отведе при следващата.
— Ако е така, защо е скрил трите бутилки на едно място в Иф? — попита Реми.
— Представа си нямам. Може би ще разберем по пътя.
— Май не забелязваме слона в стаята — каза Сам. — Знаем със сигурност, че една от бутилките е изгубена — парчето в река Покомоук го доказва. Без нея може да не разчетем последната загадка — тази, която би ни отвела до златото на Наполеон.
— И аз си мислех същото — присъедини се Реми, — но предполагам, че няма да разберем, докато не стигнем до края.
— Селма, каква е вероятността бутилката, която Холков намери в Ръм Кей, да им свърши някаква работа?
— Малка, освен ако нямат книга с шифър, разбира се. Но като се има предвид как ви следват по петите, бих казала, че са доста объркани.
— Ето го и слон номер две — отбеляза Реми, — рано или късно ще трябва да им измъкнем бутилката от Ръм Кей.
— Което ще рече да влезем в бърлогата на лъва.
Севастопол
На две хиляди мили от Марсилия Хедеон Бондарук седеше зад бюрото си, сплел ръце пред себе си. Върху червената кожена повърхност бяха пръснати дузина цветни снимки с висока резолюция, на всяка от тях се виждаше отделен ред от символи. За десети път в продължение на един час той вдигаше лупата и ги изследваше един по един, фокусирайки се върху най-дребните детайли на всеки символ — правият ъгъл на този квадрат, кривата на онази „омега“, наклонът на полумесеца… Нищо. Абсолютно нищо!
Бондарук хвърли лупата и ядно пръсна снимките по пода.
Въпреки паричната си стойност, бутилката сама по себе си не струваше нищо за него, а сега, когато Фарго имаха книгата на Арно Лоран, вероятно щяха бързо да разгадаят шифъра. Колкото и да му се искаше да хвърли вината само върху Холков, трябваше да признае, че самият той също ги подцени. Те бяха ловци на съкровища, авантюристи. Нито той, нито Холков предположиха, че ще се окажат чак такъв проблем. Или толкова находчиви. Може би трябваше да го предвиди. Все пак лудориите на Фарго ги бяха отвеждали до доста опасни ситуации и ги бяха калили.