Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Все още не разбирам какво общо има това с мен.
— Ще стигна и до това. — Ру се окашля драматично. — Трябва да защитим някои критични товари и, хм, за нас ще е благоприятно, ако бъдат превозени на квегански кораби, тъй като Велики Кеш едва ли ще очаква подобен товар да бъде превозван на квегански галери.
— Аха — каза Вазарий и замълча.
— Трябват ми дузина тежковъоръжени бойни галери в Карс до третата седмица след Банапис.
— Дузина! — Вазарий се ококори. — Какво превозвате?
— Оръжия и други изделия.
Ру знаеше, че Вазарий си представя огромен товар злато, идващо от Сивите кули, изкопано от джуджетата и обменено срещу стоки на Кралството, което да се закара до Крондор, за да се плаща на войниците. Точно това херцог Джеймс искаше да си помисли Вазарий. Ру знаеше, че според квеганеца дванадесет бойни галери са твърде скъп ескорт за оръжеен товар.
— Което значи, че те би трябвало да тръгнат оттук три седмици преди Празника на Средилетието — каза Вазарий. — Замълча и пресметна наум. — Което значи, че ще са в Тъмните проливи някъде в Деня на Средилетието. Това означава, че златото ще ви трябва в Крондор два месеца след Средилетие.
— Приблизително тогава — каза Ру, като се престори, че не е забелязал подхвърлянето на Вазарий за злато.
— Дузина имперски галери ще излязат скъпо.
— Колко? — попита Ру.
Вазарий му каза някаква цифра и Ру започна вяло да се пазари, за да изглежда, че се опитва да смъкне цената. Знаеше, че златото изобщо няма да се плати на Квег, защото Вазарий смяташе да открадне товара, а така или иначе нямаше никакво злато. Но по същото време щяха да се появят шестстотин вражески кораба. И Ру освен това знаеше, че Вазарий няма да изпрати дванадесет галери, а щеше да прати всички, които имаше, което означаваше две дузини или повече, стига да успееше да ги върне в Квег навреме, за да им нареди да заминат.
Продължиха да си говорят цялата нощ и Ру съжали, че брендито не беше по-добро. По едно време се зачуди, малко разсеяно, как ли се оправя Джими с Ливия.
Джими облиза кръвта на устната си и каза:
— Какво?
Ливия го зашлеви отново, после го ухапа силно по врата и отвърна:
— О, защо вие варварите не говорите на цивилизован език!
Седеше срещу Джими със смъкната до кръста тога. Джими се беше напил от наркотизираното вино и се мъчеше да мисли трезво, но съчетанието от наркотик, алкохол и една млада, здрава, полугола жена, която се опитваше да прави секс с него, му пречеше да се съсредоточи. Единственото, което можеше да направи, бе да се преструва, че не разбира езика й.
По едно време Джими доби впечатлението, че Ливия му е ядосана, защото не се бе опитал да се люби с нея при последното им гостуване. Допускаше, че е повече заради пропуснатата възможност да го отхвърли, отколкото заради някаква страст към него, но предвид горещия нрав на тази квеганска дама не можеше да е сигурен. В момента беше ясно, че тя се старае да му докаже някаква своя, различна от неговата гледна точка, която, изглежда, включваше доста шамари, хапане и много закани, че никога няма да може да прави любов с друга жена, след като го направи с Ливия. В полукоматозно състояние, Джими трескаво се надяваше, че последното не е вярно. Въпреки че начинът, по който тя скачаше върху него и от него го караше да мисли, че сигурно ще му нанесе достатъчно щети, за да охлади интереса му да проверява доколко твърдението й е вярно доста време занапред.
— Престани! — кресна той и се опита да се надигне, което му донесе поредния шамар през лицето и ушите му закънтяха. После Ливия започна да му къса дрехите.
По-нататък помнеше, че получи сериозни драскотини по гърба и задника, а по някое време някой — слуга според него — хвърли отгоре им едно ведро с вряла вода, последвано от друго с ледена. После Ливия му правеше разни интересни неща с едно перце и желе от трънки.
Най-после, докато лежаха изтощени в прегръдките си, тя изломоти, че никога не била срещала мъж като него. Джими никога не се беше смятал за женкар, защото макар да обичаше жените и компанията им, когато един младеж има баба, способна да чете чужди мисли, той научава за жените неща, каквито малцина мъже могат да си въобразят. Години наред всеки път, щом се озърнеше към някое по-засукано девойче с похотливи намерения, баба му го повличаше настрана и му четеше поредната лекция за отношението му към жените. Това отне много време, но най-после той започна да гледа на жените като на приятели и врагове, също като на мъжете, освен когато не спеше с тях, когато определено се различаваха от мъжете — нещо, заради което той беше вечно благодарен.