Белия дявол — Синове

В Сидра достигна слуха, че моаджирският паша Хасан Али търси жена си Зоя по всички пристанища, над които се вее полумесецът. Разказваха, че моаджирът пресрещнал галерата „Лакрима Кристи“ в Галиполи и въпреки забраната на шефа на бреговата артилерия Кристоф паша изклал до крак всички, които заварил на борда, а етрусецът скопил и обесил надолу с главата за омърсяване честа и постелята на правоверен. Дожът Корадо Орлани беше изпратил гневна нота до султана, но в отговор беше получил копринен шнур. Високата порта одобряваше отмъщението на своя генерал и предупреждаваше Венеция, че ако предприеме наказателна акция срещу бреговете на Босна и дожът, и доновете му ще увиснат по безбройните фенери на Републиката.

— Какво ще правим, Дарма? — попита хърватката. — Султанът ще принуди халифа да ме върне на мъжа ми?

— Сидра е далече, Хасан Али не е моряк. Докато стигне до Африка, ще минат години.

— Но един ден ще стигне?

— Тогава ще мислим — усмихната, обелила безбройните си бели зъби, отговори мавританката.

В сарая връхлетя бимбашията Юмер. Халифът беше починал внезапно. Работейки над хрониката си, той беше въздъхнал дълбоко, положил глава на масата, затворил очи и умрял.

Печалната слава на княз Филип Авалов пристигна в Сидра много преди него самия. Халифът беше изгорен и оплакан, Дарма беше свалила белия траур, когато турците доведоха в града ранен, окован във вериги пират от борда на онзи флойт, който нападаше търговските кораби из Додеканезите и Средно море. Преди да са изтръгнали ноктите на едната му ръка, морякът проговори. Пиратският капитан се казваше княз Филип Авалов. Не мина много време и името княз Авалов се чу отново. Този път ферманът до гарнизоните, съобщаваше, че млад мъж с това име се е появил в Битолския санджак. В Сидра се появи още едно противоречиво сведение. Княз Авалов беше преплувал Понт и Босфора на път за Царския град. От писмата на Филип Ткон Македонец до покойния й съпруг Дарма знаеше, че Вангел е купил княжеска титла и че живее с жена си и синовете им на север от Отомания. „Синовете са тръгнали по пътя на баща си!“ — помисли мавританката и зачака появата на княз Филип в Сидра. Рано или късно буря или безветрие щяха да го изхвърлят на нейния бряг.